Там долу, /а защо не и там горе?/ на гърба на Величествената А`Туин се крепеше най-невероятния свят съществуващ в галактиката - Света на Диска. Там горе /а защо не и там долу?/ на върха на Величествената планина се подвизаваха Боговете.
Там долу хората често разсъждаваха относно въпросът: Какво ли прави онази сбирщина там горе?
Там горе не им пукаше за това, което ставаше долу.
Освен ако не засягаше играта им.
Там долу назоваваха Боговете всякак. Наричаха ги горделиви, несправедливи, досадни, любими, омразни...Думичката, с която не се сещаха да ги нарекат бе най-точната – Непукисти.
Там горе се вълнуваха от три неща. И то не включваше нещата, които стават там долу. По-скоро опираха до пълните чаши, Ледените Великани и Играта. Ако там горе Боговете боледуваха, то най-често срещаната болест щеше да е атрит на ръката, с която хвърляха зарчетата.
Там долу не подозираха за Играта. А може би подозираха, но се преструваха, че не знаят нищо, за да придадат на живота си малко по-голяма стойност от необходимата. Цели философски школи разсъждаваха върху поведението на Боговете и какво да очакват хората от тях. Доста обсъждан въпрос бе:Какво ще направят Боговете, ако някой вземе да им заповядва?
- ДОГОВОР?
- Да оставим играта?
- Да приготвям сандвичи? Сбъркал си адреса, приятелче!
- Пука ни за Света, ама друг път!
Нито една философска школа не бе предвидила този разговор, но той вече бе факт.
“При залеза на боговете ще изям Слънцето и ще настане Мрак” гласеше ПИСАНИЕТО. Е, хората да се справят сами, смятаха боговете. А и в края на краищата не смятаха да залязват, а да Играят.
Заровете се изтърколиха. Дамата се усмихна игриво.
Там долу тримата стрелци, пийващи в кръчмата в Анкх Морпорк премигнаха.
Там долу Амирлин и Икю отвориха очи и се вгледаха смаяно в тримата мъже седнали на масата насред бързо трупащия се сняг.
Там долу, край Юбервалд отново ставаше интересно.
Там долу за една част от секундата гората си имаше име. От край време тя се наричаше Шруделския лес.
Там долу двама мъже, скрити в храстите смаяно се взираха в групачката.
- Бах мааму – обобщи единия и си запали нова цигара.
|