....

- Не си и помисляй за трола, господинчо!
- Ама аз... - Ikew провери дали през стената може да се мине. Почти успя.
- И никъде няма да ходиш!!! - Амирлин пое към Ikew с походката на компактен ядосан локомотив. - Какво Е Това?!
- Ъ... - дребничкият издател съвсем неволно фокусира списанието си. Премисли ситуацията доколкото му беше възможно при създалите се обстоятелства и реши, че майка му с право му беше казала да си седи на село и да отглежда картофи.
- Е??
- Амии... това е първа страница... - той преглътна сухо, търсейки изход - ... на някакво списание...
- О? Нима? На някакво списание? - гласът на Амирлин беше коварно мек. - На някакво списание за мода може би? И готварски рецети?
- Аааахаа? - беше достатъчно умен, за да знае какво представлява светлинката в края на тунела. И защо се движи към него толкова бързо.
- ...даааа... и аз така си помислих, господине. Точно това си помислих.
С театрален жест полицайката обърна списанието с предната корица към себе си, и каза със самодовилният глас, използван от всички полицай по всички светове, когато се опитват да говорят с невинен гласец: "Я виж ти! Ама тази я познавам! Интерестно място за бенка..."
Стената жално изкърца, но пак не падна. А после за огромна нейна благодарност тежестта се премести. По-нагоре. Краката на издателя жално се люшкаха. Единият леко и безпомощно ритна дървената преграда.
- Чуй ме, господинчо! Ако Ангуа пак се появи в модно списание, ще стане като с "Геимбой" ! А така и не намерихме печатарската преса, освен дето едната четвърт беше на върха на кулата на занаята!
- Ъм...
- И освен това искам да разбера откъде взе скапаните снимки!!
- Ъммм!
- Дообре щом така предпочиташ! Броя до пет!!! ЕДНО!!!!!!
-ЪЪЪЪМММММММ!!!!!
-Какво? - смили се тя, отпускайки хвата си.
- не...мога... да ... дишам
-О.
Тя го пусна да се свлече на земята. Изгледа го отгоре надоло.
- Твърде... охх... интригуващо... - издъдня той.
- Е?
Стената пак не се срути, и Ikew полусъзнателно се запита кой най-евтино би могъл да я смени с талашитена. Опита се да се надигне... и сякаш времето беше спряло. Дори въздухът се влачеше якаш неестествено бавно. За момент мерна черна роба...
И тогава реши, че така или иначе няма да доживее следващият брой. Пое въздух, и реши да умре, защитавайки печатарската чест.
- може би... може би мога да ви помогна?
Амирлин се усмихна като хищна котка
- Можем... да направим няколко ваши снимки... да.... пишем за вас в списанието? Не, чакайте!!! Онова, другото! "Лък ДвеХиляди" При най-модерните оръжия! Отива ви да размахвате Брадва ТМ Лятна Буря, каквото и да си говорим! И тази усмивка...
- Ка...какво?!?!
- Да!! С дво...троен хонорар! И интервю на две страници! И снимки на кученцето ви! - Ikew вече не виждаше ясно света около него, но не го и интересуваше. - И със ваш плакат - Вие, в едната ръка Брадва (тм) Golden, а в другата най-новото от Метапон (R)!!!
За момент един полу-видим череп се ухили... а после с ократинова дъга в стаята останаха само отчаяният печатар и една замислена полицайка.
- Троен казваш, а? И плакат...
Има моменти, когато дори един издател на книги с дието мисли бързо.
- О, цяла дузина плакати! И освен това на последната страница...

********************************************************************************

....А някъде много далече една костелива ръка погали любимата си черна котка и премести страницата. Какво ли нямаше да измислят хората...

Ш