Лошо.
Много лошо.
Отвратително…
…Юбелвалд. През зимата.
… и то край имението Хаирок, което гледаше надолу към заблудените пътници (защото беше малко вероятно човек в здрав разсъдък да попадне тук не заблуден) и сякаш им показваше грамадният си каменен километров среден пръст.
Който не вдъхваше представата за стабилност.
В интерес на истината изглеждаше стабилен и уравновесен колкото слънчева система с три черни дупки. Всеки що-годен нормален пътник след половинчасово взиране почва да бръщолеви за махала с вградени остриета, падащи брадви и данъчни инспектори
Икю не мигаше вече три минути. Идваше му в повечко.
Само дето не гледаше към замъка на скалата.
Суоми бавно пусна кръгче от цигарата си. То бе мигновено сразено от армията снежинки.
Никой от седмината наблюдатели не обърна внимание. Точно в момента далеч повече ги интересуваше потрепващата стрела на арбалета, държан от дребно и очевидно недоспало си джудже.
- КОЙ ВИ ПРАЩА?! ПОПИТАХ КОЙ ВИ ПРАЩА! КОЙ ВИ ПРАЩА?! ПОПОИТАХ КОЙ ВИ ПР…
- нг..
- ПОПИТАШ КОЙ ВИ ПРАЩА! КОЙ ВИ ПРАЩА?! ПО…
Кръгчето излетя и разтопи няколко снежинки. Суоми зачака ентусиазма на дребният му партньор да угасне, но беше безползено. Десет хилядолетия разговори за времето не могат да се компенсират от само два въпроса зададени на някой непознат.
Така де, два си бяха. Два вече петстотин пъти...
- Диволверд…
- ВИ ПРАЩА…да? ПОПИТАХ…
- …стига.
- …ПРА…. Що?
- Защото не дишаш вече три минути и половина - обясни със лека злорада нотка Суоми. - Силно се съмнявам, че би искал да умреш от недостиг на кислород?
Тишина. Снежна.
- Бахготъпотодишане. Прав си. - чу се дълбоко поемане на въздух - КОЙ ВИ ПРАЩА?! ПОПИТАХ…
Суоми въздъхна театрално, хвърли цигарата и изгледа няколкото новодошли. Не бяха особено приятна гледка. Някакво остроухо джудже, синееща от студ …ъъъ…. Млада дама в тенекии, трима деградирали пияници…той се поправи - трима деградирали добре въоръжени сащисани пияници. Единият от тях, без да маха от лицето си идиотското изражение на човек, пренесъл се пет-шест хиляди мили към главината за време, за което светлината не можеше и да мигне, отпи от халбата си. Успя да преглътне, да се задави, да се оригне и да си поиска парите за тая пикня обратно. Забележително - отсъди Суоми с професионалната напереност на човек, комуто се налага да се телепортира поне пет пъти в седмицата. Този индивид ИМАШЕ солидна пиянска практика. Защо ли тогава в халбата му имаше само бира?
Елфът се приближи до масата, небрежно вдигна от стола и хвърли на земята вдървеното тяло на някакъв (вероятен) педал с зелени дрешки и перо на шапката, качи крака на масата, облегна се назад, вдигайки предните крака на стола и се почувства почти на шест хиляди години, в периода на буйната си младост.
Усмихна се и зъбите му засияха като снега наоколо. Избраните бяха Дошли.
Сега бяха Всички. И идваше Краят. Краят на Всичко. GAME OVER.
Цигарата му догаряше.
Той я изплю в снега, който бързо я затрупа…
И проклет да бъдеше, ако и тоя път нещо се обърка.
Почака още около две минути, докато спомените валяха около мислите му.
После се извърна към необичайно тихото джудже и с неодобрение му подвикна да издиша най-накрая. Това е то, някой неща дотолкова омръзват…

Икю много бавно отвори око. Повтори операцията докато се убеди че всичките му очи (две плюс-минус пет) са функциониращи Главата му щеше да се пръсне. Потърка я и усети скапана подутина, все едно че консерва беше паднала от октаринов облак в Морпорк и го беше ударила по твърдата кратуна докато той и Амирлин бяха бягали от…
Затвори очи. Опита се да почне отначало. "Значи боли ме главата щото съм препил с брендито на Диблър, а пък то се знае колко е вредно то за главата, а цицината е щото… ъъъ… заради Амирлин и снимките (това си беше съвсем рационален обяснение напоследък откакто лудата амазонка беше постъпила в Морпорската стража) и всъщност ако успея да отворя очи ще съм си у нас в печатницата, и това под мен не е сняг а просто…ъъъ… чисти чаршафи (той помисли трескаво) брашно? прах… ПРАХ да, домашна прах (поздрави се за находчивостта) която го обвиваше плътно и го приспиваше така приятно…
- Ставай мързеливо животно или пак ще ти налея в ухото бренди!
Не можеше да сбърка този глас. Никой честен търговец в Морпорк не можеше. Оказа се на крака и с ръце чинно пред себе си още преди в ума му да изплува име Амирлин(24). Онази негова част, която си беше взела почивка отказа да обясни на другата какво значеше номерчето. Май коя поредна Амирлин е тая?
Той се разтрепери флегматично. Ако и другите двайсет и … двайсет и… двайсет и четири без едно му се изтърсеха…
Всъщност що не? Повече по-весело, нъл' тъй?
Рационалната му част се опита да го хване за врата след тези думи. Инстинктите за самосъхранение провериха кога пристига влака за луната и предпочетоха да вземат такси.
Останал (почти) сам, елфилът фокусира валкирията. Изграчи нещо като "Ърхъмгх…?"
- Стига си се правил на мухльо, трябва да спасяваме света!
- Ооо. О. - Икю помисли малко - а другите 23 Амирлин с нас ли са?
- Не. - това дойде от Суоми. - Доколкото ми е известно ще се опитат да ни спрат.
- Аааа. А. Ха. Що?
Елфът погледна небето, което ръсеше скапан мокър сняг, скалите, които му показваха колкото си искаха средни пръсти и полето, покрито с проклет петметров сняг.
- Това е един добър въпрос, младежо. Един добър въпрос. - елфът изглеждаше дълбоко замислен - Коя от хилядите причини бих избрал аз...?
- Студено кафе? - обади се Скитник по-бодно отколкото се чувстваше - Ето, черно е и мирише на обеззаразен потник…
- Даааа, мисля, че си прав. Мисля, че си прав…
- Я го дай! - Икю не слушаше високия елф, а й вероятно не би го разбрал. Грабна кафето от Скитник, опита се да изрази благодарност, отпи и се опита да не изразва съдържанието на стомаха си. На вторият опит успя. После го изпи цялото.
Суоми се замисли, погледна нялокото неизправили се фигури и се намръщи. Времето му се подигра.
- Хайде! Трябва да ви заведем накъде на сухо и топло място. Иначе току-виж сме посрещнали края на света болни. Ха-ха. Ха. Ха. Ха…




_________________________________________________________________
откровено по-зле от досегашното ниво, но следващият път ще се реванширам!
Не ме бийте!


Bing nIt Lф is Bing Dfined