Re: Kак да се раз-стресирам? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Не те усещам като да си в състояние да вземеш това решение. Макар в него да е един от възможните ключове, с коита да отвориш вратата към Живота, има опасност преди да стигнеш ключа и да успееш да да пъхнеш в ключалката, силите да не ти стигнат.

А може това ми усещане да не е вярно и да съм доловила просто твоите собствени страхове и съмнения.

Имаш ли спестявания?
Уволнението си можеш ли да го уредиш? Макар че няма да е като приливът на адреналин, когато метнеш оставката на бюрото на шефа, пак ще има известно вътрешно задоволство?

Знаеш ли какво бих ти предложила - приеми, че три месеца ще работиш и тогава подаваш молбата. През тези три месеца ходи на работа с тази идея. Че малко остава... опитай се да запомнеш нещата, които са те убивали от скука, но скоро няма да ги има. Сбогувай се. После вземи решение на края на тези месеци. Прави нещата съзнателно, а не механично през това време, отделяй внимание на неразбирателствата, на разговорите с клиенти, на каквото там правиш, на задачите, на взимането на заплата, на харченето й.... за дъвки например. Или нова вратовръзка.
Сега възприемаш работата си като нещо безкрайно и отегчително, което търпиш. Виж я като крайното, смъртното, като период от живота ти, който е към приключване. И си дай време да се сбогуваш с нея. Сигурно сте имали и хубави моменти заедно? Сигурно има неща, които ти е дала. Например пари, възхищение.... рутина, заради която да ставаш сутрин от леглото....