Никъде не съм засягала как е бил извоюван този живот. Но явно си се чувствал по-добре, борейки се за него, отколкото сега. Може би една от причините е, че тогава си изразходвал адреналина в нещо градивно, организмът ти е свикнал с него, а сега той го произвежда и неупотребен, той се трансформира в една плуваща тревожност.
Това, че си се сетил за тези неща, не значи, че си ги правил, нали. Аз сега мога да се сетя за 50 неща, които мога да направя, но мисълта за тях сама по себе си не променя нищо. Един психоаналитик също не може да измине пътя вместо теб. А тази вътрешна промяна, за която говориш, не е светкавична, а процес на вътрешен път. Но за да задействаш тази вътрешна (добре, де!) динамика, си трябва реален тласък отвън. Не може да седиш, медитираш и да се променяш Това ще е куха абстракция, която няма и да ти даде никакво know-how, защото не се изразява в нищо реално.
Иначе за спорта какво да ти кажа - да, единият вариант е да си пролежиш състоянието и един ден да се чувстваш достатъчно отпочинал. Но спортът естествено, че трудно се почва, идеята е, че може да повлияе. Всяко ново нещо изглежда трудно. Нормално е. Но не изцежда, а зарежда с енергия. Защото като не правиш нищо, енергията ти е заспала, няма поток, няма обмен, все едно се самоинтоксикираш.
Казваш стресиран като определение на това, което си. В какво се изразява тази стресираност вътрешно? А в какво се изразява външно? Откъде идва? И как се проявява? Какво правиш, за да я тушираш, разбрах.
..rude & not ginger...
|