Удобният и "стерилен" живот не ми беше поднесен на тепсия, напротив, борих се дълги години да го постигна, а сега не мога да му се наслаждавам, каква ирония!

Mисля че промяната трябва да е вътрешна, а не външна, защото където и да отида и каквото и да правя, все си нося разума и мислите ми със себе си, иначе психоаналитичката и тя за спортове, йоги, хобита и нови дейности ми говореше, а това бяха все неща, които и сам се бях сетил да изпробвам още преди да потърся помощта и.

Никое от тях не ми подейства, което е нормално, когато човек е стресиран, мотивирането за спортни подвизи е много трудно - ето, всички знаят че пушенето, пиенето и преяждането са вредни, обаче колко хора успяват да се избавят от тях само с голи желания и мъдри напътствия от външни хора?
Спортът, хобитата и промените се отдават лесно когато човек е ведър, спокоен и в добро настроение, обаче обратното не е така - със зорлем спорт, диети и търсене на удоволствия, не се постига преминаване от стресираност в спокойствие и добро настроение, напротив, тези нови ангажименти ти изцеждат още повече енергията и желанието да се бориш, а ти лепват и чуство за вина и мисли че за нищо не ставаш и никога няма да успееш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите