Казваш стресиран като определение на това, което си. В какво се изразява тази стресираност вътрешно? А в какво се изразява външно? Откъде идва? И как се проявява?

Проблемът започна с това, че имам множество неприятни телесни усещания в различни части на тялото, които миналата година по това време се засилиха, вероятно защото се преместихме в друга къща, а и работата ми също се премести в друг офис и няколко месеца беше голям стрес покрай тези местения. След няколко ходения при различни лекари за всеки от симптомите, при което ме изкарваха напълно здрав, накрая един доктор успя да намери точната диагноза - стрес, който се е натрупал в продължение на години и тялото ми е свикнало с него и за него това е нормалното му състояние. Психонаналичиката диагностицира надигаща се депресия и докторът ми предписа антидепресанти, които аз отказах да взимам. Изкарах 2 месеца в отпуска по болест, мисля че минах на косъм покрай депресията, защото не стигнах до там да не искам да ставам сутрин и да гледам цял ден в една точка, нито пък да се пропия или нещо друго от характерните за депресията неща, накрая реших че сам ще се измъкна от това положение, спрях психотерапията и се върнах на работа, но неприятните телесните усещания си останаха - продължих да ги имам дори и през лятото на морето, тоест те не са пряко свързани със стреса в работата ми, както аз си мислех в началото, дори бях тръгнал да си сменям работата. Контролирам положението и не се панирам от телесните усещания, но започва да ми писва от тях и искам да се отърва от тях. Трябваха ми месеци да повярвам че не съм болен и че симптомите ми се предизвикват от мисленето, а не от тялото. Сега търся начини за промяна на мисленето си, осъзнах че постоянно съм си мислел кофти неща за себе си и се опитвам вече да не си ги мисля, но инерцията е голяма и щом се разсея и кофтите мисли се връщат отново.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите