до работното ми място има парк с висока каменна стена и порта от ковано желязо - вчера в обедната почивка се разходих там

небето беше неестествено ниско, навъсено, влажно и мъгливо, глухо, призрачно, нямаше жива душа
едва различавах дърветата наоколо

в средата на парка има полуразрушен замък, висока кула все още се издига сред обгорели стени, потънали в бръшлян и лиани

отбих встрани от главните алеи и зад една от средновекoвните необитаеми постройки намерих закътана градина, сгушена в надвисналите, зеленясали от влагата каменни зидове

земята в краката ми беше покрита с милиарди кафеникаво-червени окапали листа, кованото желязо по арките на розариума беше ръждясало, орнаментите се открояваха много ясно въпреки мъглата, розите бяха изсъхнали, но бодлите по кафявите им стебла стояха неестествено многобройни, като зъбци на трион, или зъбите на пираня

имаше много дървета край мене и всяко беше в различен оттенък на жълто-кафявото, единствено бръшлянът по зидовете беше тъмнозелен, листата му лъщяха от влагата

бях в пълно мъртвило, високите зидове ме изолираха напълно от шумовете на града
стоях сам, насред мъглата

внезапно нещо помръдна, едно от жълтите листенца на близкия храст, висеше неестествено отвесно и трепкаше уплашено, всеки момент щеше да се откъсне и кротко да полегне между хилядите си мъртви събратя, беше само едно от хилядите листа и листенца, и всичките тях ги чакаше участта на мъртвите им събратя, покриващи цялата земя отдолу

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите