По-скоро тревожен звучиш, отколкото депресиран.
Вместо да се обеждаваш, че всичко е прекрасно, ако приемеш, че е непрекрасно, нетрайно, несигурно... и го обикнеш именно такова.... включително себе си с кофти и некофти мислите, камарите телесни усещания кои приятни, кои не.... Вселената като мъдра, но и не съвсем, може би дори далечна и студена на моменти. Нещата, на които си неспособен, нещата, за които си некадърен, това че животът е на моменти прекрасен, на моменти ужасен и че щом си написал това тук едва ли всичко ти е наред.... но пък си достатъчно мъдър ти, за да не тропаш с крак "Искам всичко да ми е наред, пък", търсейки магическото средство, ами приемеш, че не... няма такова. И дори те съблазни идеята да няма такова, тогава мисля, че няма да имаш нужда от заклинания за себе.....какво?
А иначе разстресирането идва най-вече с удоволствия. Не релакс, ами искрена радост, забавление, смях, любов, удоволствие....... ей това. Баси ако съм изнервена и почна да мисля "Дишай спокойно" ми че аз на себе си ще се изнервя още повече. Все едно не си приемам нервите и не им давам право да съществуват. Амаха. Напсувай някого и ходи се забавлявай. И толкова. Вместо да се опитваш да си съградиш неръкотворен паметник. Те такива нали знаеш кои имат - мъчениците. А ти в този живот ли искаш да си добре или в следващия?
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 22.11.11 14:48.
|