Re: Kак да се раз-стресирам? / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

за да го постигна трябва да отрежа клона, на който с толкова труд съм успял да се настаня, да изгоря моста за въръщане назад

Ние българите сме интересни хора... всичко постигаме с такъв упорит, къртовски труд, че после когато го постигнем, сме толкова уморени и изчерпани, че не ни остават сили да му се радваме и да черпим вдъхновение от постигнатото...

освен това, нямаме нагласата, че животът е игра, в която непрекъснато загубата се сменя с печалба или казано по друг начин, не умеем да почваме отново и отново, без да преживяваме като свършека на света всеки "провал" ... искаме, веднъж като положим безкрайни усилия и постигнем нещо, това да е трайно и завинаги...

също никога не можем да се разделим с идеята за твърдата и непоклатима "сигурност" на работата и спокойствието и доживотната удовлетвореност в резултат, на което сме непрекъснато стресирани, уплашени априори от промените и несигурността на живота, а за нагласата за риск въобще и дума не може да става. Това, което българинът нарича и преживява като риск, обикновено е някакъв безразсъден импулс за нарушаване най-после на тормозещото статукво и често завършва безславно.

Щом понякога си мечтаеш, как извършваш някакви точно определени действия, като подаване на заявление за напускане, създаване на собствена фирма, събиране на професионален екип, това също представлява ключ за излизане от безисходната ситуация... но също така, може да е и капан - безкрайно повтаряне и разиграване на филма в съзнанието, но поради някаква причина, човек никога да не се престрашава да се задейства и да повтори и наяве сценария...

А от друга страна е ключ, защото преди човек да се задейства наяве, той многократно спонтанно преживява или разиграва ситуацията в съзнанието си, докато в един момент се получи насищане на сигнала в ретикуларния апарат и започва да забелязва такива детайли и знаци във външните ситуации, които така се конструират, че да съдействат за реализиране на "вътрешния сценарий"...

както някъде по-надолу си написал, знаеш, че рано и късно ще го направиш:-)) тази увереност, макар и мрачно изказана, идва от дълбокото вътрешно потвърждение, че това е правилния ход...

Потискането на идеите неминуемо води до постоянен стрес, неудовлетвореност, депресия и други сериозни заболявания. Не знаеш в момента, какви ще са точно проектите или идеите за проекти, защото вероятно не те са ти проблемът, а външните действия, които трябва да предприемеш. Страхът от промяната, комбиниран със стар негативен опит водят до блокаж и на мисленето, и на действията. А това пречи и на свободното протичане на идеите от подсъзнанието към съзнанието. Спука ли се "циреят", т.е. разрешиш ли проблема с вземането на твърдо решение, идеите сами ще потекат, ще се оформят и ще подскажат какъв е пътят по-нататък.

Между другото, антистрес методите, които изброих по-долу, особено тези, свързани с мултисензорната стимулация имат и едина друга цел и ефект, проявяващи се във вид на верижна реакция - синхронизиране работата на двете полукълба на мозъка, в резултат на което настъпва мощно и бързо осовбождаване на вътрешното напрежение, стрес и страх, което на свой ред води до рязко покачване потенциала на организма едновременно във физически, физиологичен и интелектуален план. Всичко това по-нататък води до интензивно освобождаване на задръжни процеси. Човек изведнъж става по-действен, по- приповдигнат, по-уверен. Освобождават се не само всички задържани до този момент идеи, но и начините за тяхното реализиране. Успоредно нарастват интуицията, нюхът, ориентацията в обществените събития, укрепва се имунната система, способностите за комуникация с околните, емпатията и дори се появяват харизматични елементи.

Всичко това, го писах да подчертая, че стресът пречи да се види по-ясно картината, пречи на предвиждащите и прогнозиращи способности на човека, пречи на изграждането на печеливши стратегии и модели на мислене, действие и поведение. Има смисъл да се неутрализира стресът, за да се освободи енергията, която той задържа, с помощта на която да се провидят новите възможности, новите идеи и начини на действие...

Извинявам се за тирадата, писах я не само като отговор за теб, а и като моя авто-анти-стрес процедура