Не е зле да погледнеш фактите такива, каквито са.
1. РПЦЗ, на която владиката е принадлежал 20 години, е била за управляващите МП РАЗКОЛ, в който фактически е участвал вл.Серафим. При това съвсем съзнателно. Дали е мислил за себе си, че прави разкол, само защото м.Сергий (Страгородски) твърдял това?! Така че за "официално каноничното" съзнание вл.Серафим е бил разколник, при това един от създателите на "разкола", член на Синода.
2. През 1945-та той се присъединява към МП, но не поради опасения, че, бидейки член на РПЦЗ, е бил разколник, а по съвсем други причини, които по-горе съм изложил, ама няма кой да чете.
3. Няма никаква логика да се основава старостилна църква в България по онова време, защото тогава църквата си е била старостилна. Факт е обаче, че той окачествява новостилците от онова време като "тежко съгрешаващи" и това може да се прочете в доклада му от 1948-ма. Защото ако дори тежкият и смъртен грях не отделя човека от Църквата заради покаянието, то узаконеният грях е вече нещо съвсем друго, защото за него покаяние няма и дори няма как да има.
Така че не говори глупости кой какви опити е правил. Архм.Серафим Алексиев като последовател на вл.Серафим съвсем ясно е съзнавал какво прави и защо го прави и нито ти, нито дори еп.Партений на времето не изразявате православната гледна точка, нито пък нравственост, нито имате какъвто и да е читав църковен аргумент.
Освен това най-малко насраният има право да казва кой създава разкол и кой не. Такъв е бил м.Сергий на времето си и е факт, че никой от изповедниците не му е обърнал внимание, нито на обвиненията, нито на запрещенията. Такива са и всички новостилци и икуменисти*, които от удобното място на "каноничността" лепят етикети. Те са забравили, че каноничността престава да съществува в момента, в който се изпразни от съдържанието си. Ами лепете си, това нас не ни уврежда. Само че така вие се нареждате в редовете на човекоубиеца.
* Единствената "духовна", следователно съществена, причина да се въведе новият стил е заради икуменическите стремежи на някои "православни" архиереи. Ако и някой да не вярва по този начин, но щом се причащава заедно с вярващите по този начин, то така сериозно противоречи на основополагащ принцип на Църквата - за ЕДНА вяра.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|