Информацията на Прокимен е от извора / Религия и мистика / Православие

В линка, който даваш, няма свидетелство дядо Серафим Алексиев да е бил радетел за създаване на разколническата БСПЦ. Когато Росен е бил в Гърция за хиротонията си - 17-ти януари - дядо Серафим е бил на смърния си одър - умира на 26-ти януари.

Прокимен казва, че " Тя (матушка Серафима) хироотониса Фотий, според мен, само за да канонизира Архиеп. Серафим."

Впрочем, информацията на Прокимен е от извора, в това няма съмнение.

И като стана въпрос за хиротонии, ето ти още нещо за размисъл от писмото му до Тимотей:

". . .Ако аз и ти не сме достатъчно грамотни в богословските тънкости, то това не може да се каже за дядо ви Фотий.

Няма съмнение, че Архимандритите Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев са най-големите родни богословски светила на нашето съвремие.

Всички по-любознателни знаят за тяхната книга против икуменизма. Аз не съм я чел цялата и затова не мога да твърдя с положителност какво точно са писали и какво съзнателно не са казали или подвели доверчивите.

Бедата е, че дори многообичният ми Архимандрит Сергий и първият ми изповедник Архимандрит Серафим са усвоили двойния стандарт на "противостоящите" преди да станат официална част на това еретическо движение.

Недоумявам и съм все още в шок пред факта, че никога Архимандрит Сергий и Матушка Серафима не са ми откривали една скандална истина за РПЦЗ.

Защо да се пише против съвременните икуменисти и да се подвеждат толкова много хора, когато в книгата на старците като че ли липсват материали за ИКУМЕНИЗМА НА РПЦЗ?!

Защо истината да се поднася в непълен вид или да се въвеждат масите в явна заблуда?

Аз бях наистина шокиран да узная на 24 декември 2007, че РПЦЗ е била официален член на световния съвет на църквите и са излязли от икуменическото движение в знак на протест, когато през 1961 г. там влиза Московската Патриаршия.

Дядо Фотий се е самоизнасилил духом, ако въобще има съвест, да пише за масона цариградски патриарх, но нито дума не пише в своето "противостоене", че МАСОН е и епископ Григорий Грабе и е опетнил предостатъчно достойнството на РПЦЗ както иой лично, така и домочадието му.

Дядо Фотий беше в съслужение с РПЦЗ и де факто с явни МАСОНИ!

Ще се намери ли добросъвестност у него да спомене на своето стадо, че РПЦЗ е анатемосала икуменизма, но е била ИКУМЕНИЧЕСКА и МАСОНСКА?

Пак повтарям, ако аз и ти не сме ги знаели тези неща, то старците и Кириархът ви са ги знаели много добре и съзнателно крият истината, подвеждайки стадото да пасат трева.

Ето, когато величието на моите авторитети се срути като пясъчен замък, стоя си у дома и не смея повече на никого да вярвам, за да не се въвлека най-наивно в някаква авантюра. . .

Не е нужно човек да е старостилец за да се увери в неясността на киприяновата еклезиология, която устройва всички интересчии. (Признавайки апостасийното «официално православие» за еретическо, Владика Киприян в същото време го счита за Църквата — по-точно, за някаква «заболяла част» на Църквата. Т.е. Църквата, съгласно това учение, е разделена на «здрава» не-еретическа и «нездрава» еретическа част, които заедно съставляват единство. Това и отличава киприяновата еклезиология от «класическата» идеология на икуменизма: в нея не разсъждават за «заболяването» на разни части на «разделената църква». Втората съществена черта е очакването на «обединителен Събор», включващ задължително и съхранилите верността към Православието, и еретиците.– вмъкването в скобите е мое).
Не вярвах на очите си както да прочета в българския старостилен сайт за сергианите, така и публикуваните писма между Фотий и дякон Герман. Прочетох ги в интернета благодарение на дякон Евгений Дорошин с когото сме познати от Кан. Той е зет на канския дякон Сергий Всеволожски и лихтенбергската принцеса матушка Татяна. Писмата не са повече в интернета. Видимо са се смутили от моите писмени изобличенния, та са ги снели. Добре че и отец Людмил ги е чел без да сме се наговаряли. Той е свидетел на ужасната интрига на Фотий, проличаваща от писмата. Не можех да повярвам на очите си, четейки писмата.

Еп. Нектарий ми сподели, че когато е бил в Княжево при отец Сергий, бил свидетел на молитвеното му правило. О. Сергий започнал поменика си за упокой с името на Патриарх Алексий Първи, по времето на когото те бяха в Московската Патриаршия и тогава не я наричаха сергианска, а сега чедата им злоупотребяват с наивността на читателите си и тяхната неосведоменост за да пишат против сергианите.

Жалка картина. Картината като цяло е катастрофална. Бог да ни дава сили да пребъдем с него.

Не твърдя да казвам истината. Това което съм писал са вълнуващи ме мисли. Не е осъждане, а просто мислене на глас. Възможно е да променя още и още възгледите си. Информацията която получавам ме разтърсва из основи. Фактите са други от красивия агиологичен стил и за себе си трябва да намеря някакво средно възприемане.

Та ако проблемът е в икуменизма, то той е налице отпреди Патриарх Тихон. Ето, това Архимандрит Сергий замълчава тенденциозно в книгата си. Той е забравил да помести фотография от икуменизма на Патриарх Сергий като американски епископ.

Нищо не е писал за масонството и за официалния икуменизъм на РПЦЗ. Ако прочетеш двете кратки истории на старостилното гръцко движение, писани от Димитрий Капустин и отец Нектарий (има ги в библиотеката на Яков Кротов), които са в две непризнаващи се и враждуващи помежду си старостилни юрисдикции, ще се увериш в лукавството на РПЦЗ в това дело.

Не само че хиротониите са симония, но най-безпринципно РПЦЗ се е намесила в старостилното движение в Гърция и съзнателно е създала предпоставки за деления.

До този именно момент РПЦЗ е била авторитет в очите ми. Тогава всичките ми симпатии се разклатиха из основи, а сега вече научавам и още по-страшните деяния за икуменизма и т.н.

Аз съм го предполагал, но на 24 декември 2007 се уверих окончателно за задкулисното лукавство на руския задграничен епископат и преговорите им с Москва още отпреди 1990 г. Покров ги е знаел тези неща и си е играл на шикалки защото финансовият интерес им го е налагало.

Та техният Киприян е двукратно низвергнат от сан. Странна логика у старостилците, поради която и не се включих към никого от тях. Всички признават всички само до момента на хиротонията. Лукаво приемат хиротонии и после започват с обвиненията в ерес за да се отделят и създават нова юрисдикция.

Отделянето на Киприян няма съществено оправдание и след като е признавал канонич-ността на иерархията, би следвало да признае и низвержението си, но не би.

Ако аз съм неграмотен и съм го видял от историите, то нима старците с тяхната богословска висота не са го прозрели? Знаели са го, но са се възползвали. Хем са с Киприян, хем са самостоятелни. Та от канонична гледна точка що за самостоятелна църква са без епископат, а само с един епископ? Уэ самостоятелни, уж в Синода на Киприян - миш маш или шопска салата.

Ако нещо е потъпкано в официалните църкви и трябва да се критикува, това е СЪБОРНОСТТА. Без съборност, не може да има същински църковен живот. Никой не смее да извиси глас срещу аномалиите.

Съборността е още повечен потъпкана при еп. Фотий. Такава е немислима дори. Как да се докаже това на неговите последователи?. . ."

Цялото Писмо на адрес: