Аск,
Ето ти какво трябваше да прочетеш:
--- да поместя отново, та дано прочетеш и ... разбереш ---
Идеята на Силуан за „Целия Адам”, която има за следствие или първопричина „моят ближен, това съм аз”, също думи на Силуан, идва от книгата на Ведите, която е свещена книга на индуизма и в чиято основа стои Източният Пантеистичен Монизъм. Когато се преодолява последния дуализъм между ученика и учителя, и твоята личност се разтваря в безличния принцип „човек” на тази светогледна система, учителят казва на своя ученик, посочвайки себе си: „Тат твам аси” – „И това също си ти”. И, за да изрече Силуан думите „моят ближен това съм аз” означава, че тази трансцендентост, отиване отвън личното в безличното, е вече постигната. Защото „моят ближен това съм аз” е реалното изпълнение на „и това също си ти”.
Да не говорим за думите на Калистос Уеър:
„Ние, хората, не само зависим един от друг, като членове на едно тяло, но и с животните сме свързани с родови връзки, и с дърветата, и с растенията, със скалите и земята, с въздуха и водата. Ние живеем в тях, а те в нас.”
Важен е последният ред. Тук човекът въобще е разтворен в безличното битие на първичната „монада”, където няма нищо лично, дори човек.
Клубните Софронисти като не искаха да послушат мен, да видят как същите неща ги прави Теофан Полтавски.
---------------------- край на интересното продължение -----------------
---------------------- извадката за Юстин Попович ------------------------
Не се чуди, че името на Юстин Попович е в списъка.
Ето ти една извадка от предговора на Есхатология на Юстин Попович стр. 36 на Зографското издание, от която ще видиш влиянието на Силуан Атонски върху него, всъщност на Антоний Храповицки.
„Отец Юстин е сравнявал своето възприятие на света с усещането на първия човек, който до падението е имал чувството за „всеобщо срастване с всички твари, за всеобща взаимовръзка”, възприемайки всяка твар „като жива органична част от своето същество”.
(Това е от молитвен дневник, бележка от 11 януари 1921 г.)
Твърде вероятно, когато в своята Пневматология Юстин Попович казва „Христос е Църква”, това пък да го е заимствал от „целия Адам” на Силуан.
---------------------- Край на цитатите от другия пост -----------------
Христос е Църква е почерпено от митрополит Антоний, а това ще го прочетеш в първа глава на доклада на архиеп. Теофан, за който давам линк и където става въпрос за "единното естество". Теофан Полтавски прави критика въз основа на светите отци, аз го правя чрез писанието и други източници, но крайните заключения са едни и същи на практика.
В блога ми нещата са доста по-подробно обяснени, в темата "Критика на спасенито според Силуан Атонски". Спирам дотук, защото съм ти написал една друга дълготийка, която е интересна, но мисля, че ще е по-добре да съкратя пускането на първата и половинка. Със "Светите мощи" повече няма да се занимаваме. Защо не го вярвам, нямам намерение да споделям, нито пък това ми пречи при общуването с Православните.
|