Аз лукаво съм се бил опитвал да изградя от мнението на един мъченик цяла еклезиология, а Вие пък лукаво се опитахте да преиначите същото това мнение. За мен такъв факт е вече твърде показателен за Вашия подход. Това се нарича или нехайство, или груба манипулация. Не ми говорете, че защитавате истината така, защото няма да Ви повярвам.

Кой точно казва, че позицията на м.Кирил е само негово собствено мнение? Вие ли? Или "шефа" му? Това е Църква, не е партийна организация! Това, че м.Йосиф е имал позиция по въпроса, също е "неговото собствено мнение". А каква е истината се определя по друг начин - съборно. Само че Вашият подход няма нищо общо с каквато и да е съборност, защото той е втвърден в собственото Ви виждане за Канона. По същество той е дълбоко протестантски. Не Канона наричам аз "общо основание", а Вашето тълкувание на Канона. По същия начин ние не критикуваме Библията, а протестантския й прочит.

Освен това Вие се опитвате да си служите с лъжа, с иронизиране на събеседника, с изказ на омраза към хора, поддържащи определена идеология, което съвсем минира възможността за диалог. Кажете по какво се различавате от о.Божидар Главев? Веровите Ви позиции са коренно противоположни, но като погледнеш поведението - все същият дол дренки. Ако мислите, че да прегърнете тази Ваша вяра и да "режете" без колебание всички инакомислещи, ще Ви направи член на Божието царство, това звучи изключително нездраво.

Вие без колебание поставяте един свят човек в отбора на богоборците без да гледате плодовете му. Просто защото имало такива и такива "факти" в живота му. Ами прочетете житието на св.Виталий Монах, за когото имало "неоспорими" доказателства, "факти". И си отговорете кое време сме днес и докъде е стигнал светът в умението да клевети.

Св.Серафим в никой случай не е бил сергианин. Много е лесно да съдите отстрани, без да познавате делата на човека. Без да познавате човека. Така е, защото ако го познавахте, нямаше да можете да го направите. Господ е Този, Който съди праведно. А конфронтацията няма да Ви помогне да достигнете до Неговата воля и до съборността на Църквата.

За признаването на благодат имаме примера на 95 правило на Трулския събор, според което последователите на осъдени от Църквата ереси – несториани и монофизити – се приемат в църковно общение само чрез отричане от ереста. Някой от това да прави заключение, че се е признала благодат при несторианите и монофизитите?

Аз не Ви съдя и още по-малко анатемосвам, макар и да считам, че не сте на прав път. Вярвам, че един ден Бог ще покаже кой къде греши, и вярвам, че това е за добро, защото Той Си има промисъл за всеки човек. В това е основната разлика между нас и затова Вие не понасяте позицията ми. За Вас е по-удобно да мислите, че аз приемам безпринципно всякакви позиции и не правя разлика между тях, нито съм против смесването им. Вие не ме познавате, нито искате да разберете в какво вярвам, а непрекъснато се опитвате да го изопачавате. Както желаете, наистина писах прекалено много в този тред.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."