В текста това привидно противоречие е обяснено. Но за да не пишем излишни неща, нека кажем така: аз тук някъде прочетох Ваше свидетелство, че с гръцките матеити Ви свързва обща вяра. Това обяснява Вашето желание да категоризирате всяка църковна общност като православна или отпаднала, като благодатна или безблагодатна. Колкото до мен, аз вярвам според разбирането на покойния м.Киприян Куцумбас по този въпрос. Очевидно такова разбиране за нещата са имали, както архиеп.Серафим Соболев, така и голяма част от руските изповедници, които не са били в общение с официалната тогава МП. Според това разбиране, както навярно знаете, освен православни и отпаднали, съществуват още и отпадащи общности. Отпадането е сложен и понякога много дълъг процес. Ние внимателно трябва да се пазим от осъждане и по-точно от несправедливото такова. По този въпрос единствено Светият Дух може да даде яснота и това, както знаете, става на легитимен православен събор. Така е било винаги, така е и днес.
Вие може би ще кажете - такъв няма да се състои! Да, вероятно ще сте напълно прав. Но дава ли ни това право да "вземем нещата в свои ръце"? И ако не, означава ли това, че (според моите думи) Господ ни е изоставил в някакъв параграф 22? Не! Когато не знаем какво да правим, трябва да правим това, което знаем. А то е напълно достатъчно.
Би следвало да е очевидно, че не можем да дадем еднозначна оценка на цялата МП с все духовенство и миряни, които влизат в нея. Т.е. това е едно от нещата, които не знаем. И така ще остане, докато Свети Дух не благоволи да просветли нашето незнание. Обаче това, което знаем днес (по времето на св.Серафим и за самия него нещата са стояли различно), е че йерархията на МП не води паството си в Христовия път. Това не прави МП или йерархията й наш враг, но това прави невъзможно църковното общение с нея.
Искам да уточня следното. До определена степен решението на св.Серафим е било обусловено от незнание на реалната ситуация. Това, както е известно, не е престъпление. За мен е неоспорим факт по-важното, - че той е възлагал надеждата си на Бога, а не на своята преценка на ситуацията. И ние сме свидетели, че Бог не посрамил тази надежда, колкото и абсурдна да изглежда тя отвън.
"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."
|