Добре, нека е спектакъл. Кажи ми що за спектакъл е този спектакъл, в който актьорите не си знаят текста и не разбират какво влагат в устата им? Ако имахте поне малко досег с театъра, щяхте да знаете, че първата задача на един актьор още когато е на ниво репетиции "на маса", както се казва, е да разбере текста, който му е даден!
Така че, PPP, твоето сравнение всъщност изцяло говори в полза на разбираемия български език.
В темата за православното богослужение в чужбина съм публикувал един цитат от св. Фотий, всъщност това е извадено от неговите тълкувания върху посланията на ап. Павел. В този цитат се натяква и акцентира много недвусмислено, че независимо дали четем, пеем, благодарим, благовестим, проповядваме, молим се, трябва да мислим не само за собственото си зушевно обогатяване, но и преди всичко за обогатяването на другите. Когато се молим на неразбираем език (да не ми приказват, че църковнославянският бил разбираем едва ли не по подразбиране, че от това по-голяма лъжа няма!), духът ни се моли (вътрешно, емоционално), умът ни обаче остава безплоден, защото "плодът на словото е ползата за слушателите" (бл. Теодорит от тълкуванието му върху същите стихове).
- Богословие и философия на религията
|