"Езикът не е панацея, която ще реши всички проблеми на застиналия духовен живот в България. По-скоро е жизненият минимум, conditio, sine qua non! Още повече за една година и дете не е толкова наивно, че да очаква каквато и да било промяна."
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
хохохо,
Вкарваме и латински изрази за цвят и за засилване на ефекта... Само дето на парвенющина ми намязва на мене лично (не искам да обиждам никого,съзнавам, че и подобни прояви са човещинка, но все пак...)
Що се отнася до това, че е езикът не е панацея, то ми прилича на твърдение от типа: "Водата е мокра!" - Естествено, че езикът не е панацея за решаване на проблемите на духовния живот у нас...
Само че той не Е ЖИЗНЕНИЯТ МИНИМУМ за да "диша" духа... "Conditio"-то, без което не може, което е т. нар. вече "жизнен минимум", е МОЛИТВАТА!!! Езикът е само средството. И колкото по-специален е езикът, толкова по-"специална" е и молитвата - придава й се нещо ексклузивно, нещо сакрално... За това мисля и, че езикът в Църквата се нарича именно "Богослужебен"... Да, езикът е до известна степен изкуствено пепядствие пред разбирането, не всеки го "знае", не всеки се моли на него в частната си молитва, но според мен, това би трябвало да бъде именно така, за да се избегне профанизирането, банализирането и опошляването на молитвата... Иначе езикът е второстепенен проблем, така както, примерно, при един курник - кое е по -важно - кокошките в него или оградата около тях...
Иначе примерът в противовес на вашето твърдение, че е необходимо време, за да се видят плодовете от евентуалното въвеждане на новобългарски език в богослужението е пред очите ви вече 40-на години - това е Римокатолическата църква, която на Втория ватикански събор отмени латинския като задължителен богослужебен такъв и даде право на църквата във всяка отделна страна да служи на националния език - е, десетилетия, след тази ултрадемократична мярка, която е имала за цел точно същите неща, които вие пропагандирате, положението на Католическата църква е повече от окаяно - броят на практикуващите католици е незначителен (поне в Европа, а по континентите се правят какви ли не акробатики, за да се запази паството), храмовете се давата за ползване за всякакви цели, но не и за богослужение, свещеници и монаси почти няма...Така че "отварянето" на вратите на църквата, чрез профанизиране езика на богослужението, може да има обратен ефект - вместо да влезе в нея божия народ, по-скро да излезе...
|