zdrawejte, решавам да се включа, защото дискусията е важна. Попрегледах написаното, намирам, че всеки е казал по нещо ценно, но за мен истината е друга, тя е, че говорим за богослужение, а не за овладяване на чужд език. У нас се молим на славянски, дъщеря ми си знае от малка молитвите и не виждам някаква трудност в това нещо. В класа й - сборен от всичките паралелки, казват Отче наш на български, което е неприятно за детето. Никой от тия деца не е и чувал, ни сънувал пост, изповед и причастие, а моето дете пости, изповядва се и се причастява, без мое участие даже в тази работа - напр.сама се изповядва, ако си реши и ако й е тежко, аз даже не знам.
В нашите две черкви се служи на бг, в едната даже песнопенията са преведени. Как ги издържам, само аз си знам, но това е друг въпрос. В третата се служи на славянски, предпочитам там да ходя, разбира се. Въпросът ми е защо в българските черкви деца няма, евентуално бебешки екземпляри, а е само моето? Нали е на бг всичко?
Колко е разбираем славянският - ами принтирам си редовно от чужди сайтове молитвени текстове и акатисти. Интересно как ли ги разбирам, като не били в 1,5 процента славянски от златоустовата литургия. Пак казвам на Н.Антоновци - става дума за богослужение, не за овладяване на чужд език, освен това. Стига сте ни екзаминирали на едно и също наречие. Знаем си Иже Херувими, Христова особено, но е смирена по сърце.

За ежедневната молитва мога да споделя, че на български едни и същи молитви много по-лесно стигат до автоматизъм и безмислено бръщолевене, отколкото славянските. Аз не знам Никола за какви "естетически преживявания" говори. Плюс туй не виждам как и откъде мога да намеря на бг толкова много неща, които си вадя на славянски, принтирам си и си чета на молитва. Това са сръбски, украински, какви ли не сайтове.

Дъщеря ми определено обича на славянски да се моли, а на български не обича толкова. БИ могла да обясни на тук взелите отношение как го прави туй нещо - обичането и предпочитането на славянския. Ако на някого не му е ясно, да я логна да разправи, но имам технически трудности и нямам възможност да оставя детето да се бори с машината.

Доколко има дума "копиеносен" в българския език и дали Никола налага разговор за чистотата на българския език. Ами на разположение съм за този разговор, вкл. да говорим за копиеносно носене при яко да Царя; много мога да кажа. Но самият пример, който отдавна вече досади, доказва именно резонността на славянския като етимологично по-ясен и точен в богослужебните текстове и оттам - по-подходящ за богослужение и се учудвам, че на Никола това не му е хрумнало. Това е пример как не може да бъде добре преведена думата.
Тук сигурно можем да задълбаем за по-стари, за другоезични версии на Яко да царя. Сакън. Ако не съм права в горната си теза, още по-добре. Отдавна се отучих да искам да съм правата, даже обратното. Но ще е по-добре да съм неправа, защото това означава, че примерът е лош. Не става за аргумент.
Приятели, молитвеността не можете да я отсъдите с два-три нахални лафа или с каквато и да било категоричност. Вярващите предпочитат славянския, научили са го от малки за богослужебна и молитвена употреба и това е.