В отговор на:
В Асеновград съм била на служби,водени изцяло на български-няма това издигане на душата,както при Църковнославянското пеене,нещо се осакатява,въпреки че е понятно за всеки слово.
Коментари като този не липсват. Показват нещо много тъжно - не знаем защо ходим на богослужение. Мнозина явно го правят, за да се насладят естетически на нещо, да получат емоционално удовлетворение, да преживеят някакъв душевен катарзис.
За естетическа наслада гледаме спектакли обаче, а не ходим на богослужение. Объркали сме целите. По-добре идете на "Лебедово езеро", ако искате да получите естетическо удовлетворение. Православното богослужение не е за това. Чувствените наслади и дълбоките емоционални изживявания не само не са свойствени, но и са противни на православната аскеза. Затова не харесвам преиграването с минорни ладове в хоровата църковна музика. Особено когато е написана от композитор, който не разбира смисъла и мястото на това, което хармонизира, обикновено точно в най-неподходящия момент музиката те отнася в минорни, умилителни и направо разплакващи нюанси, които са ОК за сцената и театъра, но не и за храма!
Изкуственото предизвикване на образи и емоции е чуждо на православната молитва. В такива моменти, а и при тоталната неразбираемост на текста, музиката просто "замазва" смисъла и както казва апостолът, "духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден". Силата на православното богослужение е в текста, в смисъла, а не в мантруването под преекспонирани музикални мотиви.
- Богословие и философия на религиятаРедактирано от H. Aнтoнoв на 09.02.06 22:45.
|