"Мили мой, следя дискусията [в друг форум, но по същата тема, бел. моя, Ежко_] и с удивление, дори понякога с радост, наблюдавам как всеки от вас защитава позицията си. Не мога да не се съглася със С. Р., че славянския език има свойте достоинства, но не мога и да не се съглася с аргументите на човека, който му е писал. Разберете, че разните хора различно възприемат духовното, не всички имат еднакви дарби. На някои е дадено повече на други по-малко, така че няма универсална мярка за всички, ако би имало то това наистина е Любовта, но там даже и човешки език не е нужен. Остава да приложим тази мярка и в езика. Св. Синод има издадени служебници на новобългарски и на старобългарски, те са благословени и не е грях да се ползуват. Там където общината не разбира старият език нека се моли на разбираемия, защо да се създават излишно конфликти? Црковната община е затворено общество и винаги може да реши на какъв език да се моли. Не спорете, а обяснявайте това на вашите събратя в църквите където сте членове."
“Господ е мое упование”
|