|
От
Ошо е говорил много за привързаността, по най-различни поводи - едва ли има книга, в която да не стане дума и за нея. Не един път е подчертавал, че ако трябва да се отказваме от нещо, то това е привързаността - обосновката му, най-общо казано е, че когато човек се привърже към нещо, то той губи способността си да усеща това нещо. В дао дъ дзин е написано, че когато се обвържем и вкопчем в нещо, тогава го губим.
Сега темата ще отиде на една плоскост, която е много деликатна за мен и по принцип не обичам да споделям такива твърде съкровени неща публично, та ще те помоля да бъдеш с една идея по-внимателен в отношението си - защото макар да подчертаваш на другите, липсата им на внимание, то повярвай ми, ти също страдаш от същото и ако този път пак ми се халосаш нещо, ще го приема наистина "на лично" и от тук насетне ще имам достатъчно дълбоки резерви, че е възможно да се стигне до там, повече изобщо да не контактувам с теб. С една дума казано - предупреждавам те в името на доброто намерение.
Та - привързаността .... естествено тази слабост не подминава и мен. Парадоксално е, но и факт, че когато някой човек се привърже към мен, нещото в мен - което ни е събирало, което е издигало общуването ни в общение, а общението в приятелство и интимна близост - умира, изчезва, изпарява се, сякаш никога не е било, сякаш съм в бил в илюзия, в сън, в мираж на собствения ми ум. И макар да съм се сблъсквал не един път с тази ситуация и да съм осъзнавал причините и следствията, въпреки това аз не съм надраснал моята склонност да се привързвам към другите - макар да знам, че точно с моята привързаност към тях ще погубя случващото се м/у нас, аз не успявам да я надскоча, не успявам да избегна нейното пораждане и въздействие. Опитвал съм какво ли не, впрягал съм цялата си интелигентност и любвеобилност, на които съм способен, но резултатът е винаги един и същ - привързаността ми си е тук и отблъсква, инак обичния от мен човек. И по дяволите - идея си нямам защо се получава така и идея си нямам, как да постъпя.
Казвал съм си - когато не разбираш механизма на едно явление, то непременно ще те владее. Ок - от тази позиция имам поне някаква яснота, някаква стартова точка: да разбера какво представлява привързаността и как функционира. Коато на човек му стане хубаво от нещо, тогава се случава и привързването към него - тук в съзнанието ми изникват думите на Ошо, които никъде не съм чел "в хубавото няма проблем, но привързаността ще ти докара проблеми" - фактически какво се получава: ти искаш да хубавото да остане и за това се привързваш. Всичко това честно казано по моя преценка е съвсем нормално и в реда на нещата - все едно да ти предложат една хладна бира в тази жега и ти да откажеш, защо да отказваш, ще ти стане хубаво или все едно реализиралата се красавица от твоите мечти да ти поиска цяла нощ секс и ти да откажеш .... значи човек, който отказва на такива предложения, за мен не е естествен, нещо не е наред, да страниш от хубавото, значи нещо ти има или най-вероятно си християнин, може би дори християнски свещеник, та на кой не му е хубаво да му е хубаво. Така, че това си е в реда на нещата, хващаш я за ушите и отивате да се насладите на най-страхотния секс, който някога си преживявал, обаче какво се случва по нататък - когато ноща свърши, ти не искаш хубавото да свърши, ти т.е. аз де аз, аз не искам красавицата да си ходи, искам тя да остане, за да продължи хубавото. По този начин аз се привързвам към нея - ако тя си тръгне, ще си тръгне и хубавото, нейното отсъствие ще значи отсъствие и на хубавото, а аз определено не искам това, не искам да ходя в манастир и не искам да съм християнски светец, казват че светците не са привързани към нищо, но аз съм ги виждал тези светци и нямам ама баш никакво желание да изглеждам, като тях, да живея техния живот, за който е по-точно да се каже да умирам по техния начин на умиране, не искам да излъчвам това присъствие на болен и оскотен духовно човек.
Привързаността се появява по този, според мен чисто човешки начин - поради хубавото, а как същата тази привързаност, унищожава същото това хубаво. Присъщото свойство на привързаността е да ограничи свободата на другия - това е един интересен и влудяващ парадокс: човек се привързва към другия до степен той да е по-важен от него и същевременно, именно чрез привързаността си човек налага собствената си значимост над другия. Точно там е номера, че привързаността отнема свободата, свободното пространство м/у вас - което е нужно за да се осъществява красивото случващо се - се запълва от привързаността, отношението трансцедентира в собственическо, защото аз непременно искам да ми е хубаво и непременно да е с тази жена, но така или инак човекът не е предмет, не можеш да притежаваш човека, да го притежаваш означава той да няма свобода.
Ето така аз се запъвам на един кръстопът, чиито пътища, все до един и същи резултат водят - погубването на онзи съкровен, божествен феномен отварящ вратите на един свят, който не е този свят, който не е светът на страданието и условностите. Играл съм ги вече онези игри, където просто си казваш, че спираш с привързването, че няма да му се даваш, но онзи малък дявол в главата ми знае много добре, че играя тази игра с надеждата, че като съм вече непривързан то красавицата няма да си отиде или ако си е отишла, ще се върне - той ги върти тези номера, защото така е чел в книгите, така е чул да казва Ошо, че като не си привързан ще получиш тъкмо онова, към което си се привързал. Както сам може би се досещаш, в тези игри винаги претърпявам провал, защото естествено в даден момент вече не мога да преглъщам въпроса "е защо по дяволите тя не се връща, нали вече не съм привързан".
Ошо казва - макар и това да не съм го чел никъде - че провала идва от привързаността към резултата, но дявол да го вземе, та нали точно поради резултата е цялата хамалогия, ако не се върне, какъв е смисъла тогава, всичко друго е напразно. Без да си придавам тежест си признавам, че не ми е леко - не знам какво стана и какво става с мен, но то не стига, че съм привързан, но и никога до сега, не съм бил толкова дълго време и така ярко привързан към друг човек, а виждам, че тази ми склонност просто създава една дистанция м/у нас, която с времето само се увеличава и на мен от това ми става още по-тягостно и мъчително ..... тъгувам по дяволите, знаеш ли преди време ми каза "очаквах по-мъжко поведение от теб ... все пак" .... направо ме приби с правата лопата, действително, дори доблеста да проява едно мъжко отношение нямам, защото чисто и просто не искам това да се случва, не искам да се разделяме, да знам че не мога да я спра, но никак не искам да си тръгва, ама никак и всичките медитативни алгоритми, изобщо не ми помагат, за да преодолея тази ми слабост.
Не знам - може би просто трябва да се примиря и да го изстрадам всичкото това, пък и от друг ъгъл погледнато, нима имам друг избор. Вярвам, че съвсем не съм единствения случай, вярвам, че много хора са попадали в същите главоблъсканици и знам, че ако някой дойде и ми каже всичкото това, което написах, аз не знам какво да му кажа, не знам какво да го посъветвам, не знам как мога да му помогна или той да си помогне. Но знам, че аз я уважам, че аз я обичам и че само при мисълта, само при почувстването "без нея" и в гърдите ми, онзи вакуум, онова болезнено придърпване, съвсем осезаемо усещане за нещастие.
А може би, може би, привързаността идва от несподелена, неизразена любов - наистина хем го разбирам, хем не разбирам, ето и Ошо ме вкарва в противоречия
"Ако си безразличен към някого, ти си студен. Няма никаква топлина. Ти просто не си привързан - нито обичаш, нито мразиш, нито те е грижа, нито те е еня. Ти си безразличен и си вървиш по пътя. Затова и нищо не може да нарани хората така, както безразличието. Ако мразиш някого, това не е негов проблем. Той знае, че ти му обръщаш внимание - може да е отрицателно, но е внимание. Но ако си безразличен, това дълбоко го наранява.
Ако хората просто не ги е грижа за тебе, ти минаваш, а те не ти обръщат никакво внимание, ти се чувстваш почти мъртъв! Безразличието убива, а не омразата. Омразата поражда енергия. Любовта също носи енергия. Любовта е приятно чувство, а омразата - неприятно, но ако трябва да избираш между омразата и безразличието, ти сигурно ще избереш омразата: Никога няма да предпочетеш безразличието. Безразличието е напълно студено, убийствено."
не мога да бъда безразличен към нея - да понякога съм изпитвал омраза, не злоба, а омраза, открито съм й го казвал, но това го разбирам, именно защото я обичам, егото ми си отмъщава, като я мрази, но безразличен не мога да бъда. И този номер съм го пробвал не един път - в някакъв момент да се проверя мога ли или не мога да съм безразличен, в случая не мога, мога да си играя на безразличие, но това ще бъде един много нелеп и неуспешен опит за самоизмама.
Как ти си се справял с привързаността - аз така и не мога да намеря даото по този въпрос? Или съм го намерил, но в образувалия се хаос не знам кое е то, та да го избера, да пробвам и да видя какво ще се получи? За сега съм на кота нула - с вързани ръце, ни тей, ни инак и само тъна в терзания. А бога ми - наистина ми липсва, ето скоро ще се връщам, вече си починах баят време от всякакви религиозно-духовно-медитативни-езотерични истории, медитацията ме вика, какво, що се случва около мен и с мен, но медитацията ме търси и ще се върна, но така бих се радвал на нейното внимание, това е просто незаменимо и като изживяване, и като спомагане, а на сила няма как да стане, някак от само себе си следва да се случи, за да е истинно.
Споделил си и си засегнал толкова много важни неща, така че спокойно може(ше) да ги направиш в отделна нова тема. От Дао се пораждат 10…000 неща, и има смисъл да ги разгледаме в отделни теми. А другата тема, която и без това набъбна много, нека да я оставим за по-принципните/изначални неща, примерно какво е усещането ни за Дао, що е това „даоско” и т.н.
Като си засегнал темата за привързаността и непривързаността, нека също да я разгледаме възможно най-пълно, защото виждането на един аспект помага за разбирането и на другите. Привързаността може да е към любима жена/мъж, към близки хора, към предмети, действия, състояния… Но привързаността е също и към така нареченото „лично пространство/усещане” (за което ме предупреди да не пипам), т.е. към мислите ни, към чувствата ни, към тялото ни… И всъщност, тази последната привързаност е съществената, защото от нея се разплитат всички останали. Щом си рекъл, обаче, да започнем с първите по-дребните, но не забравяй, че те никога няма да бъдат осветени в пълнота, докато тази последната не бъде разбрана. С една дума казано - предупреждавам те в името на доброто намерение.
Виждам, че си описал много добре състоянието на привързаност. Засегнал си всичко съществено, от различни страни и съвсем практично! Това е именно резултат на медитация, т.е. на наблюдение. Така че може да използваш същия подход и за опознаване на други неща. Точното виждане на нещо е половината от нужното за осъзнаването и разбирането му!
Ще си позволя няколко дребни коментара от споделеното от теб, преди да споделя част от моята опитност и какво може да се прави от тук насетне.
тази слабост не подминава и мен
Не гледай на привързаност като на слабост, а като на нещо, което може да те научи. Всеки човек е бил привързан към нещо (явно и Лао Дзъ щом е писал за това) и именно благодарение на това научаваме безценни неща.
Към привързаностите има два принципни подхода. Или някакви трикове да разсееш вниманието си другаде: друга дейност, фантазии, алкохол, хапчета, въображаеми ”дъвки”, контрареакция (опитваш се насила да намразиш това към което си привързан), времето (което лекува всичко)... Или да използваш ситуацията за да ВЛЕЗЕШ по-дълбоко в себе си. Всеки сам си преценява и изборът е почти инстинктивен вследствие от светогледа на човека.
Тук ще говорим за втория избор или по-точно „случване на избор”, защото не го избираш умствено, а съществото ти го избира. Именно това е медитационният подход.
ако тя си тръгне, ще си тръгне и хубавото
Дао подходът казва, че и да си тръгне тя, хубавото не си отива, а напротив може да стане по-дълбоко. Докато сте били заедно и се е случило нещо хубаво, то е в ТЕБ. И никой не може да ти го отнеме, даже и да си тръгне другият. Всъщност другият е казал вълшебната дума „Сезам отвори се” и пещерата със съкровища в теб (забележи в теб, а не някъде другаде!) се е отворила. Другият е ключът… Но ние обикновено проспиваме фазата на отключване и искаме все някой други да ни отваря вратата. И си мислим, че щастието идва от другият, а не от вътрешните ни възможности.
И идваме до един много важен даоски момент, който е казан многократно от Лао Дзъ и който масово се игнорира даже и от хора, които си мислят, че правят нещо даоско. Ученето става чрез цялото Дао, чрез Ин и чрез Ян, чрез ПЪЛНОТАТА на всяко явление. Докато хората, съзнателно или не, разделят нещата на добри и лоши и избират да се учат само от половината. И виж как се прилага в горния случай. Когато тя е с теб и е хубаво – учиш се. Ученето е завършено, когато те не е с теб, но ти също се учиш и също ти е станало хубаво. Само когато тя не е вече с теб, ще научиш безценни неща, ще станеш Господар на себе си. Толкова много неща са ни дадени на готово и разбираме смисълът и важността им, едва когато ни ги отнемат…. Липсата на нещото заедно с имането на нещото правят Дао-то на нещото . И така е за всяко нещо!
Сега ще ти споделя малко от моя опит като ще подчертая от сегашната ми гледна точка кое е същественото. Когато ми се случи дълбоко състояние като това, което описваш, първото нещо беше да си дам сметка, че е привързаност. Ти си го описал добре и моето описание беше подобно. Аз само добавях, че даже и да съм заедно с тази жена впоследствие, това не променяше принципно нещата, защото привързаността щеше да остане. И даже по някакви магически обстоятелства да я забравех тази жена, с друга щеше да бъде същото. Т.е. за мен бързо изкристализира, че въпросът е принципен, че не е между мен и една конкретна, а между мен и всички жени.
Последното е важно, защото ако се отплесваш по конкретната жена, по нейната форма, по какво точно тя е казала/направила, вниманието ти ще остане залепено някъде като муха по мед. А за да видиш, трябва да влезеш дълбоко в теб...Запомни, че когато си в центъра си, общуваш/възприемаш центъра на другите. Когато си в центъра си възприемаш Цялото, Дао-то на нещата. А когато си в периферия си, възприемаш периферията на другите и в конкретния случай на жадуваната принцеса, просто ще се въртиш до безкрай по периферията си чудейки се защо е така. Като се прибави към горното, че принцесата е също реален човек със своите несъвършества и твоето внимание ще се отплесва допълнително, я по разни фантазии, я по разни нейни неточни действия.А на теб ти е нужно да В И Ж Д А Ш… Да виждаш всеки детайл, защото именно това е ключът към свободата.
Та аз медитирах, месеците минаваха, но усещането за привързаност не изчезваше… Медитация не значи някаква специална тайна практика, нито че сядам ритуално в медитативна поза за да решавам проблем като задача по математика. Медитация значи, че наблюдавам без да съдя ежедневно във всички моменти какво става в мен по случая, от какво зависи, как се променя. А иначе практиките, за които сме говорили наоколо, помагат за това да си центриран, те са ти като спасителен пояс в бурното море от емоции и мисли, дават сила на виждането ти. Те не помагат директно, но са важни индиректно.
И лека полека видях как това състояние на привързаност започна да се променя, да не е вече фиксирана буца лед в мен. Трудното и 95% от времето беше докато локализирам в мен този лед, докато разбере бааавно смисъла му. В момента, в който започна да се топи, за около 1-2 седмица усетих как нещо ще започне да излиза от мен… Съвсем реално физическо усещане. Същественото е, че в момента, в който излезе, все едно че ми се вдигна маска от очите. За първи път се почувствах свободен. И разбрах, че чак сега мога да кажа, че обичам тази жена, защото го нямаше усещането за привързаност. Докато по-рано само съм си мислил, че я обичам, но просто съм имал нужда от нея.
Най-важното и най-неочакваното за мен беше, и именно за това ти пиша всичко това, че в този момент усетих Цялото за първи път. Видях ясно как То ме е срещнало с тази жена, как ми е подготвяло различни ситуации, как ме е учело чрез нея… Цялото може да го усетиш и когато купуваш хляб от хлебарницата, но за първо усещане ще е изключително трудно, защото я няма интензивността на момента (както примерно при разтопяването на буцата лед на привързаност). И усещането е на такова вътрешно удовлетворение, на лекота, на радост… На това, че всичко си е на мястото и както ти каза в другата тема, че става от самосебе си. И на благодарност за всичко, вкл. и за многото трудни усещания.
Дай си сметка, че ако я няма болката и трудностите в този момент, няма да искаш да си мръднеш пръста и видиш ситуацията, да разбереш какво е взаимодействието на мъжа с жената в теб. Цялото си знае работата и като те е хванало (за твой късмет) няма пускане.
А това, какво се вижда вътре в пещерата на мъжко-женските отношения, при осветяване от Цялото, може да говорим по-натам в темата. Важното, обаче, е ти да намериш твоят „Сезам отвори се”. А за това е нужно максимално внимание в ТЕБ.
|
(Не)привързаност
()
