Re:Езотерично пътешествие за двама / Религия и мистика / Ошо

Животът не е просто интересен и весел, а е по- интересен и по- весел, и по- интересен, и по- интересен ....... Не, че толкова го правя такъв, всъщност опитвайки се да го правя някакъв, той губи качествата си, а по- скоро го приемам такъв, какъвто е, онова, което ми предлага - разбира се и избирам, няма как, защото животът предлага всичко, а няма как да приема всичко, невъзможно е, човешките способности така или инак са ограничени, така че си избирам, какво да приема, но въпреки това, не аз го правя, защото правейки го, го унищожавам, което е пак вид избор, дори и това се предлага: да го правиш, но откакто се помня все аз го правя и това вече се изчерпа, така че сега вече приемам, едно, друго, каквото ми предложи, просто приемам.

Животът ми предлага да се изучаваме с Видя, като двойка - приемам. Това е наистина страхотно предложение, висока летва, струва си и си струва напълно, без съмнения и без граници, и приемам, не искам да изпускам това пътешествие, не знам къде ще ме отведе, може би няма да видя края, може би няма отсрещни брегове, няма пристан и може би никога няма да се върна, може би слънцето ще ме изпепели в безграничния океан, може би откритото пространство ще се окаже безкрайно, и ще ме погълне, може би това ще е моята гибел, но какво от това, а и кой знае, пък и ако знам, защо да го приемам, ако знам, няма да ми е интересно.

Но Видя е пропътувала толкова много, обиколила е надлъж и нашир, пират чиито опит е така богат, че се чувствам ....... беден се чувствам, чувствам се, сякаш няма какво да предложа, Видя е решила всички задачи, за които съм се сещал, дори онези задачи, които все още не съм решил, нямам нещо, което Видя да не е изучила вече. Освен тъкмо мен :Д - Видя не е проучила мен, тя обича да си мисли, че ме знае като дланта си и може би е права, може би е така наистина, може би ме познава по- добре, отколкото самата тя себе си, но пък така и не ме подминава, а и аз не искам да пропускам. Като двойка - нали Видя - като две вселени, срещнали се случайно, докато се разхождат в неочертаната бездна.

Така, че едната вселена попитала другата - защо все се опитваш да правиш, защо все се опитваш да се придържаш към усмивката, все да празнуваш, все да грееш, не ти ли е интересно да ти е безинтересно, защо се лишаваш от тъжното изучаване на себе си и света? Без граници, ала и без съмнения - аз обичам безграничноста, която е и със съмнения, която е със всичко, което е възможно: удоволствие и скука, весело и тъжно, съмнение и упование, с внимание към всяка дреболия, с внимание и към цялостта, с внимание и с без внимание. Позволявам си всичко.