те не се случват благодарение на мен, а въпреки мен - отпускането има по- друго качество, не аз съм се отпуснал, а по- скоро съм се отпуснал от азът си, но не аз го правя това, то се случва, сякаш отвън, сякаш свише, отгоре, от отвъд. Така и не успявам да схвана какъв е трика, но това - бих го нарекъл абсолютно - отпускане е разковничето, което ми дава.
Явно, освен теб (Аза-ти), има и други Сили, които играят съществена роля в развитието ти. Т.е. всичко не зависи само от теб или волята ти в даден момент. Аз ги наричам с обобщеното име „Цялото“ и ти самия трябва да ги усетиш. За което е просто нужно да си в центъра си и да възприемаш света отвъд мислите и чувствата… Да си буден в мига. Забележи, че не става въпрос да чуваш някакви гласове или да имаш някакви видения.

Когато се озова в този интервал, тогава се случва прозрение - но не разбирам как да се озова в интервала, как да се случи това тотално отпускане.
В интервала се озоваваш като погледнеш света отвъд дуалността му, което значи да виждаш, че двете стани (Ин и Ян) на всяко нещо и явление вървят ЗАЕДНО. Това, което те прави щастлив, ще те прави и нещастен. И т.н. Не се привързвай нито към едното, нито към другото… Гледайки двете заедно.. Свързвай ги…
Практика: когато си много радостен и на кеф си спомни за всички тъжни твои състояния. И когато си тъжен, си спомни еуфоричните ти моменти… Наблюдавай… Свържи ги! И ще минеш отвъд дуалността.

дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен
Изучи грубостта (аналогично и всяко друго отношение). Човекът спрямо когото си груб (или мил, или някакъв друг) е просто екран, виж ти защо си груб.

аз нямам принцип, дали да се държа грубо или любезно, не приемам за особено притеснително рефлектирането на грубото отношение в/у самия мен, само да се подмазвам на егото си, не е кой знае каква разлика. За мен е по- простичко, а именно - не съм искал да се държа грубо с Видя и отношението, което съм проявил в тези моменти към нея, е било против и самия мен, инак ако счета, че някой ми е толкова неприятен и досаден, та да го цапардосам, то съвсем нема да ми е криво, че съм го цапардосал.
Мислех, че ще се обърнеш към теб си за да видиш защо нещото ти е неприятно и какво ще научиш за себе си. А ти гледаш да цапардосаш огледалото.