|
Тема |
Re: аутизъм и дълбочини [re: Exaybachay] |
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
|
Публикувано | 27.01.15 20:13 |
|
|
С въпроса за аутизма исках да намекна, че човек не може да измери дълбочината на нещо, което не разбира. Принципно така си приказвам, не лично към теб.
Защото - ето на - ти чувстваш със сърцето си, а не се опитваш да ръгаш с интелектуалния си аршин напосоки и удряйки на камък да се цупотиш, като мома англичанка, измамена от любов.
Иронията е, че повечето от съществените за нас неща - да не кажа всички - са точно такива - непонятни, криви, неподдатливи, куци, сякаш прекалени, нерегулирани и не по мярката ни. Ще речеш - такива са само, ако ги виждам такива. Е, да, де, ама каква удивителна закономерност! Масово явление е това! Пак казвам - не всички неща, но почти всички от онези, на които придаваме значение.
И колкото и уговорки да си прилагаме, медитираме, втечняваме, изпаряваме, кондезираме и изобщо редуваме в ума си всички свойства на водата... накрая те пак са си такива: непонятни, криви, неподдатливи, куци, сякаш прекалени, нерегулирани и не по мярката ни.
Истинската промяна никога не идва според предварителните ни планове за това.
"Картовче": ^_^
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
| |
|
|
|