И още една притча.

Някакъв мъж отишъл при една мъдра жена и попитал:
- Аз съм човек, който иска да се развива духовно и да постигна духовно съвършенство, до мен достигнаха слухове, че ти можеш да ме научиш - искам да стана твой ученик.
- О, виж ти, поласкана съм - отвърната мъдрата жена - не знаех, че такива неща се говорят за мен, но моля те кажи ми, какво е това духовно съвършенство, за да съм сигурна, че мога да те науча на него.

Мъжът се стъписал - що за мъдра жена е тази, след като му задава такива елементарни въпроси, та дори най- големите бунаци сред духовно търсещите, са наясно какво е духовно съвършенство. Но така и така вече се хванал на хорото, а и няма как да не признаел в себе си, че имало нещо особено привлекателно в тази жена, а пък само глупавите мъже, бягат от привлекателните жени. Та решил да я освети, за какво иде реч, да й покаже, че той наистина е искрено духовно търсещ и вече е научил толкова много неща - очаквал да я изненада със знанията си.
- Духовното съвършенство се развива, когато човек научава истината, придобива тишина и постига великия покой.

Така бил чувал този мъж - че духовно съвършените, знаели истината, чували били звукът на тишината и пребивавали във велик покой. Мъдрата жена му отвърнала:
- Интересно наистина, явно си искрено духовно търсещ, но нали знаеш как е с думите - един разбира едно, друг друго, моля те, помогни ми да разбера, какво точно имаш предвид под истина, тишина и покой, нека си изясним първо понятията, за да не се получават недоразумения.

Мъжът вече хептем започнал да се усъмнява в тази жена - но вече бил свикнал, да попада на псевдомъдри хора, изглежда, че мъдростта на тази жена, не била на неговото ниво, но какво пък, като истински духовно търсещ, знаел много добре, че трябва да помага на другите, особено на другите духовно търсещи. Той бил наистина много старателен ученик, така че запомнял всичко, което натрупвал по пътя си към съвършенството. Преценил, че тази жена има нужда от известно просветляване и почувствал, че той ще може да свърши тази работа, още повече явно жената била мила и любезна, и ще може да проведе високо културен и високо духовен разговор с нея, и започнал да обяснява:
- Значи: истината е тишината на покоя, който е истинен в тишината на духовното съвършенство, но не и преди истината, която е покой на тишината, намираща се само в съвършената истина .......
- Затваряй си плювалника глупако - остро, неочаквано и рязко го прекъснала мъдрата жена - получих главобол от безсмислиците ти, не искам да чувам и думичка повече от теб, ясна ли съм или да те отпращам по живо, по здраво, че да не ми губиш времето с тъпотиите си.

Мъжът не могъл да повярва - само за миг, жената се преобразила коренно, почувствал се, като наврян в кучи гъз, вече не била нито мила, нито любезна, напротив, била груба и дива, дори усетил в него да се надига страх, защото тази жена излъчвала нещо напълно непознато и имала вид, който наистина дава недвусмислено да се разбере, че е безкомпромисна в намеренията си. С една дума - мъжът попаднал в ситуация, в която се оказал напълно неподготвен и не знаел как да реагира, а мъдрата жена, продължила:
- Млъкни и не ме занимавай с подобни префърцунени глупости, не ги знам тези истини и съвършенства, и не мога да те уча на тях, аз мога да обичам, това е всичко, ако желаеш, заповядай и си вземи, вземай колкото искаш, но не искай да те уча още повече пък на съвършенство, обичта е което имам и мога да те обичам, останалото зависи от теб.

Глупакът за пръв път в живота си замлъкнал и да искал не можел да пророни, дори и мисъл, камо ли думичка - изведнъж всичкото му знание станало незначително, цялото му търсене се оказало празна работа, нищо не можело да се сравни с влиянието на тази жена и със състоянието, в което бил, когато е до нея. Мъжът вече нищо не знаел и нищо не разбирал, а и не искал - предпочел да заплува в преоткрилия се океан, докато изчезне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите