Re: Съпротивление и жизненост. / Религия и мистика / Ошо

Ще ти кажа как я разбирам, но нека първо да ти обада един виц.

Един момък хванал златната рибка.
- Пусни ме, момко - примолила му се тя с човешки глас - ще ти изпълня едно желание, каквото поискаш! Злато, богатства, красиви жени, мъдрост - само кажи!
- Винаги съм си бил простичък - казал момъкът - затова искам мъдрост!
И златната рибка го дарила с цялата мъдрост на света. Попитала го:
- И как е сега, о, Премъдри?
А той след секунда размисъл рекъл:
- Много съм прост. Трябваше парите да взема.

Тази мъдрост, която си цитирала наистина е много мъдра, но не мога да се съглася, че е в тон с горното и ще ти обясня защо. Защото горното е първо много просто, второ съвсем естествено и трето очарователно спонтанно, а тази мъдрост е премисляна, претегляна, прередактирана, оформяна, дялкана и напасвана, така че в крайна сметка да звучи многозначително - но такива са си философите: мъдруващи.

Когато животът противоречи на нашите желания, защо изобщо трябва да намесваме света? ТИ имаш проблем с живота - ТИ имаш проблем с желанията си, какво аджеба ти е виновен света, защо изобщо го забъркваш в собствената си бъркотия. Така, че най- напред остави света на мира, тъй като и без това такъв не съществува, а след като не съществува, ще те излекува кога ми цъфнат навущата. Светът е в такава бъркотия, че баш ми е на акъла как ще излекува бъркотията на друг объркан - още повече пък тихо. Този човек не знае какви неверни неща говори - светът да е тих, леле майко, но вероятно цял живот е изкарал из книгите този човек и за това изобщо не е подозирал, каква шумотевица е света и, че няма как да бъде по- друг начин, защото светът е множество.

Тези желания от къде са дошли, от къде ги е научил - от небето ли, от живота? или от света?! След като си отговори на този въпрос, евентуално може и да проумее, защо е в противоречие с живота, а именно - защото светът поради множеството си няма как да не е противоречив и допускайки светът с неговия хаос в себе си, то допускаш и противоречие в себе си, сам ставаш такъв, самите ти желания стават противоречиви, а като са противоречиви то няма как да не са в противоречие със живота. Та и поради това няма как светът наоколо да те излекува - животът ще те излекува, не бери грижа и не се крий в света, животът така хубаво ще те нареди, че ще ти избие всичките противоречия, можеш да бъдеш стопроцентово сигурен в това, само пробвай.

Хубаво е да се разбере следното - не можеш да избираш и живота, и света, ако се опитваш това, то непременно ще си създадеш противоречия. Можеш да избереш само едното - или света, или живота, двете не могат да вървят заедно. Но ако избереш света, ще си имаш проблеми с живота в това е разликата - ако избереш живота, то със света няма да си имаш проблеми и изобщо със нищо никакви проблеми няма да имаш. Едно от най- трудните неща за приемане е всъщност живота - защото живота е простичък, обикновен и безпроблемен. Много по- лесно е да приемеш света - той е толкова сложен, така примамлив с проблемите си, че дори можеш да мъдруваш из него, докато на живота, на природата, какво им пука за твоята мъдрост. Дали си мъдър или тъп, все тая - животът дава на всички, но в мъдростта си можеш да пропуснеш всичко, което ти предлага живота. И не забравяй - светът принадлежи на живота, а не обратно, животът е по- високо от света, със или без свят, животът все си го има. За това не светът ти предлага живота, а живота ти предлага света.

Това относно първата мъдрост - сега втората.

Пак света - изглежда този човек е обсебен от света. Какво, що - айде пак света. Много е интересно да се занимаваш със света, защото чрез него можеш да усетиш собствената си значимост, можеш да се почувстваш силен и солиден - та нали света ще възкликне: ах какъв мъдрец. Докато пред мащабите на живота си толкова незначителен и толкова никой, че .... какъв мъдрец, къде го. И естествено в света ти ще си толкова мъдър, че как да оставиш света на спокойствие - не може, трябва да му дадеш всичката си мъдрост, докато света откачи съвсем, че да се възхити и на най- очевадни глупости, като тази, да са отъждествява липсата на съпротивление със остър връх. Хайде обясни ми, как така липсата на съпротивление, ще те рани и убие? Фактически в една или друга степен все има някакво съпротивление, но да вземем за пример някакво съвсем минимално, като примерно свободното падане - скачаш от високо, от самолет да речем и падаш, въздушното съпротивление се увеличава поради скоростта, но в действителност е много слабо, не може да преодолее гравитацията и за това падаш. Така падаш - според теб докато падаш във въздуха дали те наранява нещо? Можеш ли да умреш по време на полет? Е да разбира се можеш да речем от сърдечен удар, от страх или да те удари някой преминаващ наблизо самолет, но това е друга бира. Та падаш си - кога евентуално ще се нараниш и дори можеш да се убиеш ..... когато да речем не ти се отвори парашута и цапнеш на земята.

Моля те просто помисли - да речем реката, нали Лао Дзъ все метафори с реката дава: отпусни се и се носи по течението. Носиш се по течението, не се съпротивляваш - самото течение ще те нарани ли с нещо, ще те убие ли или ако евентуално срещнеш острия връх на някоя скала във водата, ще пострадаш.

Така, че аналогията му е неуместна - съжалявам, не съм чувал това име, може би е някой древен китайски мъдрец, може да е от школата на Лао Дзъ или де да знам, но в мъдростта му няма логика. Когато не срещаш съпротивление, за какви върхове говори - дали е остър или тъп, но върхът Е съпротивление, а не липсата му. И поради това светът/ върхът може да ни нанесе рани, защото има съпротивление, липсата на съпротивление не наранява. За мен това е толкова очевидно, че даже изпитвам неудобство да го посочвам.

И така Ел - извинявам се, но внимавай като питаш глупеца за мъдреца. За мен това, което е казал е безплодно и няма какво да му разбирам, просто не виждам какво да разбирам - може да ми съдействаш за това, защото явно аз пропускам мъдростта на тези сентенции. Докато "горното" ми харесва - звучи неподправено, ненапудрено, казаното от теб не е ..... как да го кажа .... не е фасадно, не е от витрината, автентично е някак си по своему, пък и няма убийства, няма и лечения, то си е изявление от съществото ти, докато в мъдростта за мен прозира един неосъзнат стремеж към манипулиране, какво го е захапал този свят, масово все света та света, а аз не се интересувам от света, на мен ми е интересно индивидуалното. Може би щото съм егоистично копеле, ма кво да се прави. :Д

п.п. а за малко да забравя - мерси за видеото, много е ларж.