Докато по-рано само съм си мислил, че я обичам, но просто съм имал нужда от нея.
имам само бегли спомени, но са ми казвали, че като малко дете много съм обичал животните, родителите ми даже се притеснявали за мен, защото де що видя добитък съм ходил да си играя с него, любимото ми занимание било да им бъркам в очите (: така да се каже. Не знам доколко това е вярно, но вече като въз по-голямо дете, ясно си спомням, че наистина животните ми бяха много интересни - много си тачех кучетата, плакал съм за какви ли не животинки, по какви ли не поводи, имам един много ярък спомен, бяха изпаднали някакви птичета от гнездото си на дърво пред дома, ма много малки такива, може би едва на няколко дена, тогава направо ми се бе разбило сърцето, скъсах се да рева, просто не можех да проумея, не можех да приема, не можех да се съглася вътрешно със случващото се, то беше грубо, грозно, безмилостно и жестоко ....... в известен смисъл детето все още не се е примирило с тази ситуация.

До ден днешен особено малките животни, винаги са ми привличали вниманието - тази тяхна готовност да се заиграят с човека, независимо от природата си, винаги ме е изумявала, защото като възрастни, като пораснат вече не са така дружелюбни и гостоприемни, което за мен макар и обяснимо, все пак си остава доста странен факт. Наскоро гледах един филм по дискавъри, историята в него ме потресе - уви не мога да пресъздам дословно ...... нарочно ще го нарека ситуацията, а не просто филма, а и не помня заглавие му.

Бях на гости при един приятел, лафче, биричка това-онова, знаеш как е, все пак аз не съм санясин, обикновен човек и все още заобикалям условностите на всички религии, включително и онези препоръчани ни от Ошо. Телевизора си работеше почти безгласно, но в един момент ми прикова вниманието, от надписа "тази лъвица бе останала единствената оцеляла от целия прайд - всички други бяха убити от бракониери". За какво ставаше дума в този филм - работници в някакъв африкански резерват, занимаващи се с хиляда и една задачи, но конкретно тези заснели филма и съответно главните герои в историята, бяха някакви баш научни работници, които са отишли там, за да правят някакви проучвания за популацията на едни антилопи мисля, че бяха ... а е едни рогати такива. Но в процеса на работа - те щъкат с джипката - една лъвица проявява интерес към тях, от този момент хванахме филма. Лъвовете, като всяка една котка са от животните, които са доста любопитни - видят ли нещо непознато или рядко срещано, те си правят техни котешки проучвания на обекта. Така, че поведението на лъвицата в началото не направило кой знае какво впечатление на учените - тъй като движат по един и същи маршрут, всеки път когато са на полето, лъвицата се появява да ги посрещне и да разгледа джипката. Това нещо продължава с месеци - те си вършат своята работа, а лъвицата им прави компания, постепенно с времето, тя научила къде се намира .... то къща ли е, барака ли е и аз не знам как да го нарека ... може би работния център е най-правилно, та лъвицата открила къде битуват хората и започнала да се навърта наблизо.

И така хората си карат - по техни думи - над две години, докато една нощ, един от учените се събудил, излязъл на открито да се облекчи и вижда лъвицата току на не повече от десетина метра пред входната врата и тогава ....... (цитат по спомен) "едва тогава след над две години аз учения с огромен стаж, разбрах, че лъвицата се чувства самотна".

Докато гледахме филма си споделяхме, че очите на лъвицата са добри, че са меки, че добронамереноста на животното е очевидна - по очите й си личи, просто не можеш да сбъркаш. Във филма хората разказваха, че лъвицата за цялото това време, никога не е дала признак на агресия, никога не е давала повод да се притесняват от нападение - все пак не за пръв път виждат лъв хората, колкото да не е наясно с поведението на животните, за толкова преценка, ако не могат да направят, то няма и да я вършат тази работа. Както и да е - нататък разказа продължи, като оставиха лъвицата буквално да се шляе около тях, на два метра от тебе стои, но така и не скъсиха дистанцията, за да не привиква към хората, после й намериха два лъва ..... ситуацията беше забавна, защото първо пуснаха лъвовете зад едни огради, че да не се нападнат, те като се видяха животните, чудо скачат, тичат, ревът, ала ограда им пречи и на сутринта, като стават курец, оградата смачкана, лъвовете ги няма. Награбват онези чанти, пушки, скачат в джипката, да ходят да ги търсят - всички притеснени, че може да са се избили взаимно и ма няма и на сто метра от катуна, намират ги и тримата излегнати по гръб, на сенчица и най-много някой да се размърда да оближе другия.

Защо разказах това ....... историята бе покъртителна за мен и смятам, че има много общо с човешкото поведение. Този резерват бе огромен и истински рай - пълен със всякакви животни, ма всякакви, крокодили, антилопи, хиени, орли, слонове, носорози, бе квот се сетиш го има и то по много, ма наистина много и целогодишно, реки някакви текат, не пресъхват, така че и зеленина има нон стоп, бе същински рай за животните. Но в цялата тази населеност, лъвицата се чувства самотна - въпроса е защо. Защо това животно, не се сдуши с някои други животни, а се приближи не до кого да е, а до човека - защо търси човешката компания. На не едно място из книгите Ошо е споменавал, че ти ще се събереш с човек, отговарящ на твоята зрялост, че хората се привличат по степента на съзряването им - нещо, което можем да наблюдаваме навсякъде в социалното ни ежедневие. Но - това не знам Ошо дали го е казвал, ала аз ще го кажа - но това не е цялата истина, това е вярно сямо донякъде, има и нещо друго. Лъвицата се чувства самотна не само, защото себеподобните й липсват, а защото и не може да намери компания, отговаряща на нейната съзнателност - другите видове животни около нея са по-несъзнателни от лъвовете, те не могат да отговорят на гладът на вътрешното й същество и тъкмо това същество, интуитивно бива привлечено от човека, защото човешката съзнателност е много силна спрямо животинската, много по-влияеща, много по-осезаема. Лъвицата намира някакъв безгласен общ език с човека, така тя не се чувства толкова изоставена и самотна.

Според мен абсолютно същото явление може да се наблюдава и в човешкото поведение, и по-конкретно в моето поведение - ти казваш, че това е "просто нужда", че това не е обичане, но ти не знаеш какво казваш и не само ти, тя също не знае какво казва, защото същото нещо при това в същия словоред съм го чувал и от нея. Вие не разбирате, че нуждата е проста, когато вече не съществува, когато си я надмогнал, но за човек, като мен тази нужда изобщо не е проста - покрай моите себеподобни аз стоя гладен, аз стоя самотен, чувствам се, като изоставено, низгвернато животно. Добре, нека моето отношение да не е обичане, но така или инак аз съм привлечен от нейното осъзнаване, аз съм безсилен пред този магнетизъм и не само, не само, че съм безсилен, аз преднамерено търся тази съзнателност и когато я срещна ....... чисто и просто се привързвам към нея. В съседната тема е цитирала Ошо "тя търси любовник, а не дете" и аз няма какво друго да направя, освен да се съобразя с нейното търсене и да отстъпя крачка назад, но това не решава привързаността ми - разбирам чуждата позиция, разбирам досадата да се занимава с мен, защото с лъвицата е лесно, просто й намираш лъвове и готово, намираш й себеподобни и край вече няма какво да я мислиш, но не така е с човешкото същество, дали поради егото, дали поради някаква друга специфичност, но когато човекът се докосне до небесата, после иска и луната, а след нея и звездите, и нито милимунда по-малко. Дали е възможно в случая Ошо да каже, че всичко това е продиктувано от дълбоката чистота на протичкия копнеж да знаеш, мога само да гадая, но със сигурност аз го твърдя - аз искам да разбера тази нейна осъзнатост и това не ми дава мира, това ме държи привързан.

Така, че .... това не е единствения път, много пъти съм забелязвал, как не си давате сметка за това, което пишете - ти не разбираш, че така омаловажаш моето отношение към нея, сякаш аз просто капризнича, просто някаква прищявка ме хванала и то твоето е нищо, да ти кажа тя какво ми рече "мъжка ви работа - око да види, ръка да пипне и после какво, айде мина ми" и аз за толкова време да не разбера, че съм бил толкова вятърничав в нейните очи.

Пак казвам - нека не е обичане, нямам против, тъй като толкова не съм наясно със себе си, че понякога и аз не знам как да нарека това, което чувствам, така че нека не е обичане, нека е нужда, но не казвай, че е просто, защото ако е толкова просто, значи аз съм още по-прост та да не го проумея, 2+2 също е проста задача, но не и за първокласник, напротив това е много съществена задача, която ако не успее да разбере, значи детето най-вероятно е идиот.

Накратко и последно конкретно по цитираното - аз имам общ език с тази жена, деликатното в случая е, че този общ език не съм го намирал с никой друг човек и колкото и да е прост този език, аз едновременно обичам това общуване и имам нужда от него, намеря ли друг човек, с който да резонираме по същия начин, открито и директно ще я питам, ако пожелае повече няма да чуе и гък от мене, няма да я закачам за нищо, но до тогава ....... сори нагъл съм, почти като нагуал и ще влизам през прозорците, докато не ме изхвърлят с шутове през вратата, преди това спирка нямам, така съм се научил.

п.п. за другите неща ще пиша по-късно.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни