Тогава опитай да ми съдействаш още, след като ти споделя това.

Пръстът за мен е вълшебен, не защото не виждам съществото зад него, а защото виждам съществото, което докосва - трудно ми е да хвана трика, поради това е вълшебен, а не защото Видя е вълшебница и да не беше вълшебница, тя за мен си е пак вълшебница, това вече не е в нейната власт, моето виждане за Видя, вече не зависи от Видя, поради което вече нямам някакви очаквания от нея, приел съм я за напълно непредсказуема и вълшебна, пък как ще се държи, какво ще ми каже, дали ще ме напсува, дали ще ме направи на пет стотинки или ще ме изостави, и ще ми обърне гръб завинаги, това си е нейна работа, нейно право и моята приветливост към Видя няма да се промени.

Но понеже аз самия, сам по себе си, все още не успявам да усвоя чалъма на отпускането в тези дълбини, които тя някак си докосва, заради това пръста й е вълшебен и продължавам да й досаждам, и да не оставям горката жена на мира. Мило ми е за нея вече, виждам, че си има своите ангажименти и заетости, и ако щеш от чисто джентълменство, следва да не я занимавам с мен и да спра да я товаря с моето присъствие, но пустия му Стушо, така и не се научи да се държи послушно, не е възпитан добре този човек и туй то.

Много пъти съм писал във този форум за плуването и водата - не рядко съм споменавал, че плуването ми е особена страст, че моята стихия е водата и не се интересувам, какво ще кажат астролозите, окултистите, маговете, хороскопите или най- съвременните научни постижения, моята стихия е водата и за себе си открих, че всъщност това е бил първия ми урок по медитиране. Този първи урок е бил преподаден от баща ми и аз съм го разказвал някъде из тукашните теми - но едва наскоро прозрях това. Как съм се научил да плувам - трика е уникално простичък и аз го бях приложил преди години на едно момиче, но в последния момент ме хвана страх, та прекратих.

Ето как ме научи моя баща - това бе в далечното ми минало, още едва хлапенце. Нормално е едно дете да се плаши от водата - от дълбоко, нищо не се види, имали дъно там, изобщо някакъв край, всичко е непрогледно, от де да знам какво се крие в този мрак, може би караконджули или синята брада, или някой дявол, знам ли, някое морско чудовище, което е изяло Синдбад мореплавателя. Така, че си спомням как се плашех от водата, но в нашия род всички са плувци, така че няма измъкване - щеш не щеш, трябва да се научиш да плуваш, това не е въпрос на избор, нямаш избор :Д, ако си от нашия род, просто ще трябва да се научиш и това не подлежи на обсъждане. Но за разлика от редица други методи и учители, баща ми постъпи, като типичен дзен монах - може би и неговия баща така го е научил. Ето какво направи той.

Река Дунав е изключително пълноводна и с много силно течение - само един метър навътре от брега да влезеш и едвам плуваш срещу нея, толкова бързо тече. Малко по- навътре да речем 4-5 метра - десетина вече са много - и дори опитни плувци, спортисти едвам успяват да плуват с такава скорост, че поне да плуваш на едно място, при десетина метра, вече няма начин, шампион да си не можеш да пребориш течението и то ще те носи в посоката, в която се движи. Та баща ми направи следното, което тогава направо ме шокираше, мислех си, че този човек е луд и ще ме удави - действително нямах избор. Влизахме един два метра навътре, аз съм в ръцете му и понеже съм почти бебешор, и има няма тежа да речем 30 кила, той както ме държеше в ръцете си, със всички сили ме хвърляше колкото се може напред срещу течението, така че същото да ме отнесе към него и да ме хване.

Казвам ти - направо не знаех какво се случва, ужас, ала още от първия път, от първото хвърляне ми стана и кеф, ем ме е страх, ем искам още. И така - той ме хвърля, а аз изобщо не знам да плувам, даже не знам как да се задържа над водата и почвам да пляскам, да мяткам безразборно с ръце, докато пак стигна до баща ми и той ме хване. И пак, и пак, и пак - гълташ вода, плюеш, кашляш, потъваш, изплуваш и на капак течението те носи, та се опитваш и с него да се пребориш. След ..... де да знам, може би десетина минути, това са поне двайсетина хвърляния, минимум, защото все пак колко надалеч да ме хвърли, а течението наистина е бързо, колкото и надалеч да ме хвърли само за няколко секунди пак съм в изходна позиция. Та след около десетина минути, аз вече плувах, след още десетина даже нямах нужда от баща ми, а след още десетина се провикваше от брега "ей калпазанин върни се тука бре, къде ходиш ще се удавиш".

Това за мен е най- ефективния "метод" да се научи човек да плува и аз го бях пробвал с едно момиче - просто я хвърлих в една друга река, чието течение е съвсем слабо, реката е много спокойно и даже плитка, но тя е ниско момиче и я покриваше, аз бях достатъчно висок, че да стъпвам на дъното и главата ми да остане над водата. Така, че тя искаше да се научи, аз й казах ок и просто я метнах в реката - не можеш да се удавиш, никой удавник не се е удавил така, ще се бориш, ще се бориш и то изведнъж ще дойде от самосебе си, около пет минути ще отнеме да науча всеки един човек да плува, трябва да работи това, не вярвам, че е невъзможно. Но се стреснах - момичето мяткаше, мяткаше и по едно време си рекох "баси да не земе а са удави" та я спрях, извадих я от водата, а тя ми рече "ти си луд - напълно откачено копеле" и е права, ненормална ми работа, но ако някой поиска да го науча как да плува, точно това го очаква, ич няма да ти се коткам - ела днес, ела утре, ей ти поясче, не знам си кво, бутам те във водата и се оправяй, няма къде да идеш, труповете плуват, живия човек не може да плува.

Какво имам предвид - плуването е напълно естествен феномен, доказано е човек се ражда можейки да плува, тогава какво да учиш? какви методи? какви практики? няма такива, просто скачаш с риск за живота си и това е, умението ще дойде от самосебе си, не че ще си го научил, не че някой ще ти го е дал, не че ще си попил сто книги с обяснения как да плуваш, а просто ще си го направил, ей така, просто ей така, но все пак може и да умреш, може да се удавиш, рисковано е, но какво да се прави. Плуването е способност, която вече имаш, тя е вътре, заложено е в природата на човека, номера е как да си го спомниш, не как да го внесеш отвън - мисълта ми е следната. Плуването също, като медитирането е съвсем естествено умение на човека - вещина, чалъм, а не занаят, не изкуство, което да придобиеш.

Къде е разликата - защо тогава не всички плувци, не си спомнят медитацията, защо плувците не стават буди, просто ей така плувайки. Какво всъщност се получава - критична ситуация, по- голяма крайност от това, да си поставен в положение, в което можеш да умреш няма, пълен екстрем. Почваш да се бориш с цялото си същество без изключение, ставаш свръх активен и постепенно усвояваш как с хармоничното движение на ръце и крака се задържаш, като се задържаш почваш и да се отпускаш, и хоп готово, вече плуваш, вече се движиш из водата както си искаш и се кефиш, много е просто, даже уникално просто и лесно. Изненадваш се - казваш "я това ли било". Но - имаш движение, действие, активност, усилие, това е цаката на цялата работа, движиш се и се получава.

Медитирането от своя страна е наопаки - всички практики и всички техники, и изображения, пози, статуи са със затворени очи и без движение. Сиреч - не прави и се получава. Само гледай - недей да движиш нищо, просто гледай, това е всичко. Какво гледаш няма значение - това, онова, все едно, но гледай и не прави нищо. Така разбрах, защо още от самото начало на познанството ми с Видя, тя все ми повтаря - нищо сложно, прави сега това, прави сега онова, ама гледай, скачай там, пей си, изкукуригвай и изобщо да става каквото ще, НО гледай, внимавай, без да внимаваш няма да стане. Даде ми една, две, седем, сто практики и както ми ги дава, ме пита- ма защо са ти, стига ти толкова, не разбра ли най- сетне, каквото и да правиш, прави го, но гледай, правенето няма значение, от значение е вниманието.

Фактически и ти все това ми казваш, ама а де - аз чакам там да стане някакъв фокус мокус, що не се получава, де го, бъркам нещо, сигурно не скачам правилно, или не омкам достатъчно силно, може би трябва да внимавам да видя някой дух тука, който ми бяга от погледа, а може би се иска постоянство просто, да трябва да съм постоянен, ден и нощ, редовно, както когато ходих на фитнес, съвсем логично е, трябва да се старая повече; но не се получава нищо, що така, а може би тези хора бъкел не знаят какво ми говорят, пък и се крият от мен, що се крият, сигурно това ще е, самите те се бъркат и объркват мене, другите там кастанедковци, йоги и прочие заради това ги критикуват, най- вероятно има защо, но пък те са ми скучни, как да им гласувам доверие, като никак не ми вдъхват доверие, че и те разбират какво правят, изобщо забърках се и аз, дето не ми е работа, знаех си, че трябва да се пазя от тези медитатори, никой от тях не знае какво прави в действителност, пък аз взех, че им се вързах и сега стана една мацана, дето хептем няма оправия, деба, всичко ми е шит, бахти безсмислената работа, ма прав е Нагарджуна, никой не му е работа да се захваща с цялата тази шибана духовност, щото после нема измъкване и сега какво да правя, даже не ме бройкат вече, аз питам, те мълчат, аз ги търся те бягат, гледай какво нещо, хвърлиха ме в този кладенец и сега как да се измъкна мамка му стара; а може би, хм, може би науката е права - няма никакви такива тинтири минтири, всичкото е лъжа и измама, просто материя, някак си се навързва и почва да мисли, да чувства, изглежда съвсем правдоподобно, ами да, защо не, всичко си идва на мястото, колкото и да медитирам, няма никаква разлика, така че каква душа, какви медитации, какви пет лева, ние сме просто една материя и това е всичко.

И така - девета глуха, но в безсилието си взех да схващам, а и нямаше как да забравя всички онези по- особени мигове, които никак не мога да обясня, нито да изразя. И .... бе последните няколко месеца направо са невероятни. Имаме- нямаме, странно, но се случва, само дето се случват и някои други неща - ок, гледам, това добре, неправя нищо и всичко е ток, то някак си просто се случва, ей така, съвсем просто също, като плуването само, че наопаки, просто е наистина, никаква практика, няма какво да практикувам, просто малко внимание и това е, толкова е лесно, че чак ахваш, но има някои неща:
1. енергията е огромна - в смисъл такова презареждане става, че имам чувството, че ще избухна. Огромен прилив е, направо океански - не знам защо се получава така, но тази енергия не знам какво да я правя, тя съм аз, не мога просто да я наблюдавам, защото се движи и ме връща от самосебе си. Трябва да я изразходя по някакъв начин, инак не ми дава мира, даже не е и мира, а просто е абсолютно невъзможно да я наблюдавам - чак като се изтощя тогава мога пак да гледам, инак абсурд. Мисълта ми е, че се получава един и същи процес - колкото повече се отпусна, толкова повече сила ми идва от не знам откъде, а тази сила, тази енергийност не ми позволява да се отпусна, явява се спирачка за по- дълбоко отпускане + че изобщо си нямам идея, какво да я правя тази енергия.
Тука отбелязвам - когато съм под ръководството на Видя, това не се случва, оставам си бодър и спокоен, независимо колко дълбоко ще се отпусна. Защо е така?
2. страх ме е от едно нещо и то ми се е случвало още ехееее преди сто години, когато пробвах напълно сам да медитирам, сега се появи пак, до сега го нямаше, но сега пак го има и то е следното - всичко съм аз. Аз и всичко не са две - аз съм вселената, ти Миро не си ти, аз съм твоя бог братле, всички сте мен, това не знам ..... в смисъл .... ей не знам казвам ти, това не знам дали е на добре, но се плаша, че ще превъртя, за това се спирам, аз си го решавам, не мога да се оставя на това, но е адски странно, всичко, ма всичкото, всичко, без изключение съм аз, мухи, жаби, дървета, лайна, звезди, хубаво, грозно, няма изключение, това съм аз, клавиатурата от която пиша, дървото което гори в печката, дима излизащ от комина, тухлите, цялата пространственост и всичко съдържащо се в нея, не е някой друг, аз съм. А това наистина ме плаши - и съвсем преднамерено го спирам, а нямам дори и бегъл спомен, да съм си внушавал такива неща, нито пък да съм визуализирал, може би съм го правил несъзнателно и сега да движа към нездрава посока. С това усещане не знам какво да правя, но толкова ме плаши, че даже не се занимавам да го наблюдавам - директно излизам от него, налагам си го, защото не знам до какво ще доведе.

Няма да спазя традицията на триадата - тези два въпроса наистина са ми належащи. Гледането си е гледане - не целя отпускане, не целя нищо, това си ми е вече просто така, то го има, даже не си го припомням, така че мога да заява, че вътре в мен има една постоянна отпусната наблюдателност и внимание, и просто ей така понякога "хлътвам", пропадам в още по- дълбоко отпускане или може да се каже, че ме завладява, двете заедно дават по- ясна представа, но все се случват или двете, или едно от двете неща, които изброих и не знам как да постъпя с тях, не с отпускането, не питам как да се отпусна още, питам точно за тези две неща: свръх енергия и вселенско състояние.


п.п. а и смятам, че е ясно, но за всеки случай - питанията ми не са само към теб, но и към Видя.

Редактирано от Exaybachay на 13.01.15 19:50.