У-ДНК линиите очертават един контур на обществото, в смисъл преки потомствени връзки с други популации, като се запазват стабилни тенденции на присъствие на дадени хаплогрупи в едно общество. Това се дължи на патриархалния принцип за наследственост и дори в матрилинейни общества се предпочита мъж от общността. Нови типове се придобиват главно чрез обединения и асимилация. Пътищата за обогатяване на една общност с нови мтДНК типове са много повече включая династични бракове, търговия с роби, отвличания, съжителство в империя с други етноси с обща култура и религия ...
Могат да се намерят и други. За това във една християнска Европа присъствието и съотношенията на различни мтДНК групи е що годе хомогенно. Дори във затворени общества, които практикуват бракове само помежду си е възможен прилив на групи, чрез асимилиране на някой хомогенен патриархален род, но разнообразен по мтДНК.
Сегашното състояние на нашите мтДНК групи показва, че сме една популация, живееща отдавна на Балканите или в региона. Дори групи като C и Z може да се остатъци от неолита или бронза, както излезе от скорошните резултати от едно проучване на древни погребения. Ако са асимилирани групи, то те изглежда са били със сходен мтДНА профил, били са предимно мъже или са били малко. И за трите варианта съществуват данни. Според мен смесването на "прабългари" с местно население е било на два близки генетически етноса. В доста извори се говори за "завръщане" Също така това население се е заселило със жените и децата и е било многобройно. Когато нашите изследователи търсят наши родственици на изток, трябва да имат предвид възможността българите да са били там и после да са се изнесли с жените и децата без да оставят следи във местната мъжка популация, а само по женска линия присъствието на един народ някъде по някое време е трудно доказуема, поради аморфността на мтДНК картината за която писах.
А след като имаме вече едно богато на данни изследване на мтДНК и се очакват резултатите на такова при мъжете, остава само да се направят изледвания на стари кости и всичко ще си дойде на мястото. А има достатъчно материал от мезолита до близкото минало. Хаплогрупите на различните народности на които смятаме че сме наследници, както и на други, за които не сме сигурни, ще дадат много повече тежест на една теория за произхода, от всички лингвистични сравнения и писания на древни автори, които често са ни недолюбвали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите