|
Тема |
Продължение второ [re: Pollyanna33556] |
|
Автор |
Pollyanna33556 (и стар и познат) |
|
Публикувано | 28.04.20 21:21 |
|
|
На другият ден, сравнително рано сутринта навлизаме в периметъра на язовирната стена и централата. Следвам указателните табели водещи ме към платения паркинг. Паркингът е на пет нива. Сигурно са взривили малко скали да му направят място. Кара се по серпентина нагоре по етажите докато човек види свободно място. Свиваш наляво или надясно, заемаш свободното място. Решаваш какво да вземеш със себе си, щото връщането към колата освен за да си тръгнем не е практично. Оглеждаме се за асансьор. Слизаме до партера, за да тръгнем към центъра за посетители. Прави впечатление че всичко е направено солидно и че няма какво да се изхаби или счупи. Впоследствие разбрахме от екскурзовода ни, че след като е построена централата, било взето решение, каквото и да се прави по нея, трябва да може да издържи хиляда години. Брейййй!
В центърът за посетители се наредихме на опашка да си купим билети за тур с екскурзовод. Имахме два избора – кратък тур и подробен тур. Краткият тур трае 45 минути. Подробният – 90 минути. Взехме билети за подробния тур. Струваше $25. Цената включваше и закупуването на твърда шапка (каска). Трябваше да изчакаме да се съберат достатъчно хора за оформянето на група. Бързо ставаше. Хора постоянно прииждаха от цялата страна с цел да разгледат това технологично чудо. Тази централа снабдява с електроенергия 4 – 5 щата. Преди да бъде вдигната стената, редовно са ставали наводнения, опустошавана е била реколта, след това пък наставала суша, несгоди една след друга. Лас Вегас е бил немислим без съществуването на тази централа.
Като се събрахме достатъчно хора, дойде екскурзовода ни и се представи. Пенсиониран инженер, цял живот работил в тази централа до пенсионирането си. Сега продължава да работи и да си докарва доход като развежда хора обогатявайки знанията им. Този човек знаеше всичко що касаеше тази централа. Освен това, в процеса на обиколката, ни разправяше анекдоти и интересни случки станали в процес на работата. Беше интересно за всички в групата. Още помня как описа формата на лопатките на водните турбини. Представете си, вика, една по-едра жена да седне с голо дупе върху мокър пясък. Формата която ще се образува е точно формата на тези лопатки. Как да не го запомни човек! Показвам линк към снимка с турбините и остта, която въртят и с която задвижват ротора на генератора на горния етаж. На снимката се виждат механизмите на които са закачени 10 от тези лопатки. Освен това ъгълът им спрямо оста може да се променя.
Друга много интересна снимка е тази, която показва една от четирите тръби по коите е отвеждана реката, за да могат да работят по отливането на бетона върху речното корито. Ето я и нея:
Всяка една от тези тръби е с диаметър десет метра. Трябвало е да прокопят тунели в скалите за да ги монтират. А как се монтира такова нещо?! И всичко това трябва да може да издържи хиляда години поне. Ебаси!
Линк към всички снимки от централата Хувър:
\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"
|
| |
|
|
|