Първо - радвам се че пишеш тук Мел.

Извинявам се предварително за това, което ще ти кажа, но мисля, че или не си ме разбрал добре за някои неща, или някои от доводите ти са елементарни.
Да видим сега.

"статистическият подход във физиката е изцяло погрешен.
Това не е вярно. Статистическият подход е добър за прогнозиране при невъзможност за всеобхватен поглед на причинно следствените връзки. "

Така. Правилно ще бъде под "статистическият подход е добър" да разбираме "обикновенно работи" (при прогнозиране). Но по принцип хубаво е да разбираме, че е погрешен. Първо - като наблюдаваме някакво повтарящо се събитие (или привидно повтарящо се) краен брой пъти, това означава, че винаги остават още безкраен брой пъти в които то може да стане по друг начин.
Второ - именно поради привидността на повтарящите се събития никога нямаме еднакви събития. Всеки две събития са различни, най малко или по пространствено разположение или по момент на случване. Всяло събитие е уникално и се случва веднъж във времето и на едно място в пространството. Еднаквоста между две събития е винаги привидна. За улеснение можем да смятаме, че всяко събитие във вселената си има специфичен индекс, различаващ го от всяко друго.

Ето това имам предвид, като казвам че статистиката е винаги погрешна. Просто от едно събитие не следва нищо за кое да било друго.

"Това се дължи на невъзможността да се стигне границата на въпросите. Какво имам предвид: Винаги при абсолютно обяснение на каквото и да било, може да се зададе въпрос "Защо" или "Къв е смисъла" и така до безкрайност. "

Да на пръв поглед такова изглежда положението. Но аз мисля, че на определен етап на осъзнаване (на действителността) ще стигнем до идеята, че за някои неща въпросът "защо" е некоректно зададен. Просто действителността си има основи. Но именно въпросите, които споменах, мисля че по принцип имат отговори. Просто официалната наука не е стигнала до тях.

"По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия.
Това е твърде философско. Освен спомени има и "писменни доказателства". "

Философско или не е една реална възможност. Никакви доказателства няма за противното. Ако мислиш, че има посочи ги.

"Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими.
Напротив те са задължителни за да има еднозначност на бъдещето. "

Не си разбрал добре идеята ми. За да бъде бъдещето единствено не се нуждае от причинно следствени връзки. Те са един вид ограничение на мозъците ни. Според мен събитията са пред-определени на едно по-високо ниво и ще се случват в строго определен ред. Без да е необходимо да има каквато и да било зависимост помежду им.
Ето един пример: Представи си времето като кинолента. По нея има голям брой отделни епизоди или картинки. Настоящето е там, където свети прожектора (или както там се казва). Картинките се редуват една след друга в строго определен ред, но няма никаква причинно-следствена обвързаност между тях. Това е само пример естествено :)). За по-лесно схващане на идеята.

" Да бъдещето е само едно, но не е завършено, а предстоящо. Ще бъде завършено само след като вече е минало"

Хехе виш сега. Ако бъдещето е единствено, това в определен смисъл означава, че вече е завършено. След като има точна поредица от събития, които така или иначе ще се случат (и то само те), това един вид значи, че поредицата от събития е "готова", завършена.Това, че ние сме ограничени само в настоящето, не значи, че времето не е завършено. Е да, за нас не е. Но можем да направим един абстрактен "поглед" от по-високо и да видим, че бъдеще минало и настояще са едно цяло - Времето.

"линия (1 измерение), равнина (2 измерения) и пространство (3 измерения), тоест пространството е само и единствено триизмерна категория"

Ами това не е съвсем правилно. Ако правата е едноизмерно пространство, то кривата какво е? От гледна точка на само 1 измерение, то няма форма. Същото е и с равнината. Тя има смисъл на равнина (2-мерно пространство) само от гледна точка на по-висока размерност. Ако се намираш само върху равнина, нейната форма няма да има смисъл за теб. Както равнина, така може да бъде и сфера - пак е 2-мерна. Или пъл конус, или параболоид, или хиперболоид, или друг вид крива повърхнина - всичките са 2-мерни.
Тук въпроса опира до математически представи. Тримерното пространство няма форма от 3-мерна гледна точка. Но в по-високо размерни конструкции може да има различни 3-мерни форми. За съжаление нашето съзнание е някак си силно привързано към идеята за 3-мерно евклидово пространство и или не може или много трудно може да си представя нещата откъм по-високо размерни конструкции. Аз примерно не мога да си представя някакви безкрайни 3-мерни криви форми от гледна точка на 4-мерно пространство, но съм сигурен, че ги има, поне като математически модел.

"Нещо което е с повече от три измерения не е вече пространство. "

Виж, тук физиката е взаимствала някои идеи от математиката. С общия термин "пространства" се обузначават всякакви безкрайни конструкции с различна размерност и форма. Всъщност термина "форма" използвам само по аналогия; може би ще е по-правилно да се нарече извитост.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.