"В случая ни интересува причинно следствеността - хващане на фазите и токовия удар. Тук еднаквостта е налице. Електроните в момента не ни интересуват. Това е природен закон за това ниво на разглеждане. "

Виж, казвам просто, че ако един път те удари ток, и ако още един път те удари ток, това са съвсем различни събития. Ние ги наричаме еднакво, защото нашите мозъци са по принцип устроени да търсят прилики между събитията. Но в самата обективна действителност прилики няма. Има само Абсолютна разлика, която задава Абсолютна уникалност на всяко конкретно събитие.

"Напротив събитията вързани в причинно следствена връзка са задължително обвързани. Може да има събития, които да не са обвързани в даден момент с други, но в бъдеще относно този момент да се обвържат. Точно това е хода на времето - след като две събития се обвържат те вече не могат да се развържат в развитието на причинно следтвените връзки, освен при обратен ход на времето, което е само фантазия. "

Не ме разбираш Мел. Събитията може да са подредени в строг ред едно след друго, без да са обвързани едно с друго.

"Няма да е така, щото ще трябва да се пресекат тази "права линия" и "линията" на външния наблюдател, щом е наблюдател. Това е довело до КМ представите. От друга страна дефиницията казва, че две успоредни прави ... се пресичат в безкрайността. "

В КМ представите не е възможна външна гледна точка. Аз представям тук изгеда откъм такава външна гледна точка.

"ПространствоТО съществува независимо от КС, а КС се определят в това пространство като 1,2,3 размерни КС. "

Мел, какво си се заял за това пространство? Аз говоря за математически пространства. Размерността на едно пространство няма нищо общо с това дали ще зададем КС в него или не. Размерността на пространството е независима от задаването на КС.

"Това е само фантастика на базата на аналогията, срещу която протестираш по-горе при токовият удар. Т.е. ти приемаш реалните неща за нереални, а нереалните за реални. Дай да се съобразиме не с фантазията, а с фактите, които са, че пространството е триизмерно и нещата се случват причинно следствено, т.е. времето е еднопосочно от минало към бъдеще. "

Точно на това казвам вътрешна гледна точка. От външна гледна точка нещата изглеждат другояче.

"Затова казах, че може би електрона е с идеалната сферична повърхнина, щото няма как да е по-грапав, което е само свойство на съставни обекти."

Няма абсолютно никакви сведения, които със сигурност да сочат, че електронът не е съставен обект.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.