Ти така и не ми каза откъде си взел таз именно дължина 10^-26м?
Формално, това разстояние, делено на скоростта на светлината е в порядъка на Планковата константа, която тълкувам като "въртящ момент" по секунда, но взет за 1 секунда - дава минималния възможен въртящ момент във вид на "квант на действие" съобразен с това, че образуванието вакчастица трябва да му е възможно да се образува на пулсации. Тоест, трябва да има "метрика" в понятието импулс: засега, интуитивно се е възприемало - И=сила по време ; или И=маса по скорост- тези форми за импулс показват само транслация;
При ротация понятието "сила" се замества със "сила по рамо" - рамото е метриката; тогава Планковата константа е : въртене по време, т.е., пак е минимално възможно действие, но с друго тълкуване. Една "порция действие" е една бримка от затваряне на смущение по крива, но по възможно най-къс път- това предполага най-голяма локална "кривина"- такава е възможна именно в Атрактор - при зашнуряване на вакчастици почти с иглеста форма; да предадат щафетата си на съсед под много голям ъгъл - по хипотезата ми. Следващото образуване на бримка и по повърхнина, която е завъртяна спрямо повърхнината на предишната, заради сили от магнитните полета (напомпването), следващата също и т.н. всяка пулсация на образуване е завъртяна спрямо предишна - това въртене на електромагнитен импулс има аналог с въртене на стрелка около "центъра на тежестта си". Така формата, моментната снимка на сдвоена вакчастица е с формата на цифрата "8"; все едно тази форма се върти около възела си, пулсиращо, по най-различни моментни оси на ротация. Едната бримка на осмицата "нараства", докато другата "намалява", прехвърляйки си общият им фотон за връзка; или обратното- фотонът за връзка един път е подложка за образуване на едната бримка, в следващия етап, е подложка за образуване на другата и ... така алтернативно, съществува образуванието "сдвоена вакчастица" с обвивен фотон.
Затова предположението ми е, че там, в Атрактор, е възможно да се раждат вакчастици.
Понятието "действие" е основно във физиката. Разлика между Екин и Епот, която се запазва при взаимодействия.
И доколкото всички взаимодействия протичат с обмен на полета (поглъщане на квант от вещева, преструктуриране на вътревръзки, излъчване на квант със същата енергия, но с друга дължина на вълна, ако е участвала и преносна скорост - ако няма преносна, е същата енергия) - то, Е=h*w, си остава да важи, тъй като броят на мин. действие се отчита с честотата на повторенията за единица време. Тоест, в определен обем от пространството се съдържа толкова енергия, колкото по формулката на Планк. Но винаги е сума от ротация и транслация. Това обстоятелство неявно е "скрито" в сегашните интерпретации.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|