Радвам се, че нещичко се прояснява
Притеснява ме примерно, че смяташ че вакрешетката (с други думи вселената) е безкрайна. Като че ли имаш предвид безкрайна в тримерно пространство, без да започва отначало (без да е затворена в себе си) и без да се повтаря. Мисля, че това се различава от наблюденията.
Наблюдаваме събития (тяхното разбределение в наблюдаемата Вселена), а те са закотвено свързани с вещевите форми на материята и съответните взаимодействия с полевите форми на материя, водещи до наличие на информация за тях, за наличие на събития.
Не можем да наблюдаваме вакчастици и/или решетка (тримерна е, да) - за тяхното "наличие" и разпределение в ЦЯЛАТА Вселена (една, единствена, по определение), съдим косвено; по ефектите от инфото, по-горе. Затова и моето предположение за формата и размерите на Вселената е, че от мястото наречено Големия Взрив има няколко ръкава на подреденост на вакчастиците и в един от тия ръкави сме ние, с всичката структурираност, докато "станем" Галактика, Сл.система, Земя, Човек-изследовател.
Подредеността на вакрешетката в съответен ръкав, означава изначална "кривина", върху която се структурират вещевите обекти и съответно нарушават тая кривина локално; но, по принцип (в хипотезата ми) веднага с направа на вещеви обект "влизат" в действие и физ. законите, които сме открили - просто, защото са източник на инфо, за изследователя. Тоест има си зададена (глобално) начална кривина на вакрешетката.
При такава интерпретация, пак формата на Вселената зависи от наличието на вещеви обекти (с физ.характеристика маса) - популярно, зависи от масата.
С достатъчно масови обекти и последващо взаимодействие между тях и полетата, в крайна сметка, вещевата форма ще преминава към полева, Космосът ще "светне" и вече на друго място ще е възможно да се случи Голям взрив и начало на Вселена - но, пак една - само мястото на ГВ е променено.
В този смисъл, Вселената е крайна, ограничена, пулсираща.
Също предполагам, че именно в мястото на ГВ е възможно и да се "раждат" вакчастици, тоест, това води до разширяване на възможното място за сърфиране на вещевите обекти, а и донякъде, обяснява защо е възможно ускорително "разбягване" на вещевите образувания.
Възприел съм такъв принцип, произтичащ от хипотезата ми: вещевите поглъщат полета (затварят ги около моментен център, ротират, вместо да тренслират с Свак), Космосът е "черен" за видимата област на полетата, в която вижда и изследователя. но - "свети" в др. диапазони - рентгенов, гама, инфрачервен, радио и т.н. И, това е известно! Което означава, че възприетото от мен начало за направа на вещеви не е безпредметно.
Освен това остава въпросът защо съществува максимална скорост на разпространение на смущенията? Някаква собствена характеристика на решетката ли я определя? Или пък на фотоните за пренос?
Максимална е скоростта на пренос на смущението, докато няма характеристики маса. Не взаимодейства само със себе си. Фотон.
Определя се от големината на вакчастиците (еднаква е за всички вакчастици), и това определя "стъпката" при транслация. Още и от ъгълът на пренос от вакчастица на вакчастица в зависимост от него е и големината на "напомпването" за обратна връзка. Тоест от големита на тоя ъгъл зависи амплитудата и дължината на вълната - зависими са (определя енергията му, еднозначно). Това са фотоните на вакуума- сърфиращи по вакрешетката с Свак.
Когато се намесят и взаимодействия с вещеви, то новите, вече смесени фотони, зависят и от скоростта на вещевия обект - променя се дължината на вълната на излъченото, като се има предвид дължината на вълната на МОДУЛИРАНОТО трептене. Обвивното от смесения фотон е модулираното, а не "пълнежа"- носещата честотна характеристика. Нея, носещата, съм я нарекъл тембър и тя играе роля при разпознавателно инфо в ... биопроцесите например. Обяснява възможността за направа на живот- Пета сила, ама е др. тема...
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|