Ти така и не ми каза откъде си взел таз именно дължина 10^-26м?

Така. да тръгнем от друго място по въпроса с ЧД. Нека тръгнем от големи към малки мащаби.

Вярвам, че поне ще признаеш неутронните звезди. Равновесието в неутронните звезди се осъществява между ядрените сили и гравитацията. Когато плътността на един обект е огромна - от порядъка на неутронните звезди (трилиони тона на кубичен сантиметър), материята в него се намира в изключително необикновенно състояние. Няма молекули, няма атоми, няма кристален строеж или химични елементи. Има само много много гъст "газ" от неутрони, които са на извънредно къси разстояния един от друг. Гравитацията на неутронната звезда притиска неутроните един към друг със страшна сила и се стреми да "смачка" звездата. Когато разстоянията между неутроните стигнат до критично ниво, ядрените сили (най-силните които са ни познати) се стремят запазят определена дистанция между частиците.

И това работи добре. Гравитацията натиска, но ядрените сили удържат на натиска. Но това състояние има предел. Ядрените сили си имат определен капацитет. Гравитацията - не. Колкото повече материя, толкова по силна гравитация.

Какво става, когато тялото е твърде масивно и гравитацията започва да доминира над ядрените сили? Ако дори ядрените сили не са в състояние да спрат натиска на гравитацията, какво ще я спре? Ядрените сили са нещо като "последна инстанция" за обикновенната материя.

Behind a veil unseen yet present. I am the foceful soul that moves that mighty body.