...Какво значи, че ако те удари два пъти ток това ще са еднакви събития? Та нали всеки път електроните, които преминават през тялото ти ще имат съвсем различни траектории. Еднаквостта на събитията е привидна.
В случая ни интересува причинно следствеността - хващане на фазите и токовия удар. Тук еднаквостта е налице. Електроните в момента не ни интересуват. Това е природен закон за това ниво на разглеждане.
Да, самото предопределение може да се приеме като причина за събитията да се случват в точно определен ред. Но това не означава, че събитията са обвързани помежду си. Напротив събитията вързани в причинно следствена връзка са задължително обвързани. Може да има събития, които да не са обвързани в даден момент с други, но в бъдеще относно този момент да се обвържат. Точно това е хода на времето - след като две събития се обвържат те вече не могат да се развържат в развитието на причинно следтвените връзки, освен при обратен ход на времето, което е само фантазия.

Всяка точка от правата си има точно определено място в равнината. Правата е цялата зададена. С други думи завършена.
Не знаем това за безкрайността, там не можем да определим точката.

Ако разглеждаме събитията във вселената като подредени едо след друго, непрекъснати, върху една права, то за една външна за тази права точка всяко събитие ще е зададено. Няма да е така, щото ще трябва да се пресекат тази "права линия" и "линията" на външния наблюдател, щом е наблюдател. Това е довело до КМ представите. От друга страна дефиницията казва, че две успоредни прави ... се пресичат в безкрайността.

Лъжеш се. За да е налично едно пространство не е необходимо да се задава КС в него. КС е допълнително построение.
Точно така КС е допълнително построение в пространството, което в обратен ред е довело до представата за "едномерно пространство", но всъщност си е само КС.

Пространствата съществуват отделно и независимо дали е зададена КС в тях. Това е продължение на горното ти обратно съждение. ПространствоТО съществува независимо от КС, а КС се определят в това пространство като 1,2,3 размерни КС.

В четиримерно имаме четири перпендикулярни една на друга прави и само 3 координати не стигат за еднозначно задаване на някаква точка (примерно).
Това е само фантастика на базата на аналогията, срещу която протестираш по-горе при токовият удар. Т.е. ти приемаш реалните неща за нереални, а нереалните за реални. Дай да се съобразиме не с фантазията, а с фактите, които са, че пространството е триизмерно и нещата се случват причинно следствено, т.е. времето е еднопосочно от минало към бъдеще.
Но дори и да приемем само за миг тази фантасмагория, то обезателно някъде трябва да има граница на мерността, което трябва да е крайното пространство, а всичко под него ще е само вид КС. Е тази граница е не е нужно да е квото и да било, а е достатъчно да е 3.

Във физическата реалност има само обекти чиито повърхности само наподобяват сфера. Сферата е идеално тяло. Физичните обекти са безкрай пъти по-грапави от математическата сфера.
Затова казах, че може би електрона е с идеалната сферична повърхнина, щото няма как да е по-грапав, което е само свойство на съставни обекти.