Това съм го писал другаде, ама засяга въпроса с Черните дупки, та затова го поствам цялото

"Леко припомняне- пълната категоричност клони към пълен фанатизъм. Във Вселената има колапс и той се нарича " Черна дупка". "
...

Е, "фанатизмът" се крепи на хипотезата ми. С никакъв физически експеримент не е доказано, че "черна дупка" съществува.
Според мен, няма такива екзотични образувания - черни дупки не съществуват, поради простата причина, че всяка елементарна частица си пази пространство-времето, в което се образува и съществува, доказано посредством взаимодействия. Споменавал съм го вече: елементарните частици се образуват непрестанно с огромна честота на образуване от задружната дейност на собствените пулсиращи характеристики (СПХ) на физическия вакуум. Върху "решетката" на физическия вакуум сърфират, която решетка можем да си представим като центри на вакуумни частици (вакчастиците са сдвоени и притежават възможно най-малкия размер на обвивния си фотон за връзка, около 10^(-26)m; това е най-късото разстояние, при което, ако е изминавано със скоростта на светлината е възможно "съществуване"; обвивния фотон за връзка алтернативно е подложка: ту за лявозавихрено смущение, ту за дясно завихрено - това е принципът на сдвояване на вакчастиците).
Може ли вакчастиците да се разглеждат като черни дупки (нещо като "зърнест" строеж на физическия вакуум). Не - отговарям, защото именно СПХ са тези, които се обединяват и пренасят като смущение по физвакуума, което наричаме фотон. При "завързване" (два паралелни тока, ако са на достатъчно близко разстояние си влияят с магн. си полета и си променат посоката) на такива фотони, вместо да транслират със скоростта на светлината, то те се завъртват около собствен център - от транслация, се преминава към ротация и малка транслация (неизвесно колко). Това вече е елементарна частица. Взаимодейства сама със себе си (маса), има моментна ос на ротация (спин), пулсират образуващите смущения - все едно "тик-така" собствен часовник, съответстващ на пулсациите и т.н. - всички известни характеристики на елементарните частици могат да се "извадят" от такова образувание. Без, разбира се, да противоречат на наблюдаваните експериментално.
Имат си пространство-време ЕДНОВРЕМЕННО - винаги едновременно за нас, като изследователи, защото нямаме в наличност инструмент скойто да бръкнем и да отчетем отделните етапи на образуване. Та, нали и ние самите, се състоим от такива образувания.
...
Та, коренно се променя понятието "сила" във физиката. Излиза като извод, че траекторията на която и да е частица зависи от вакуумната подложка, от нейната предварителна подреденост, по която се образува с мин. енергия. Тоест - частиците следват полетата (електромагнитното поле структурира самия физвакуум).
Така при зашнуряване на вакчастици (приели са почти иглеста форма на фотонът за връзка) и при голяма плътност на зашнуреното, се получава силно изкривяване на пространството около тоя ток; околните частици падат "със страшна сила" (следват кривината, понеже им е изгодно натам да се образуват) към мястото на този ток. Възприел съм термина "атрактор" (въртележка) за обозначаване на такова място.
Та, вместо черна дупка - там на празното (няма вещеви обекти - елементарни частици) има Велик атрактор. Силата на привличане причлича на сила на тяло с огромна маса. Затова е и заблуждението, че е възможно в центъра на Галактики, Звездни Купове, Голям взрив и дори в центъра на Слънцето, да има черна дупка, пък то - е атрактор - "черен" ни изглежда; няма видим спектър от мястото му, даже никакъв спектър не се излъчва - всичко са движи към този атрактор - нали непрестанно се образува тва дето се движи.
...


По принцип - всяка вещева поглъща вълни по-къси от дължината на вълната на нейния външен образуващ фотон за връзка и в "този момент" е черна дупка (по-скоро, "черна кутия") за изследователя. Затова например, «не се вижда» как електронът прескача на по-външен слой при поглъщане квант енергия.
С промяна-изясняване на понятието сила (нещо, променящо праволинейното равномерно движение по инерция, т.е., предизвикващо ускорение), става ясно, че не е нужен МАСОВ обект, за да има голяма привличаща сила на огромни разстояния ... И "кривина" стига, за обясненията. Няма нужда от Черни дупки.
...

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите