...Тука няма тъпанари да се правят на велики, възползвайки се от случайно попаднала им власт.
Та по темамата:
статистическият подход във физиката е изцяло погрешен.
Това не е вярно. Статистическият подход е добър за прогнозиране при невъзможност за всеобхватен поглед на причинно следствените връзки.
НО, търсенето на същности на базата на статистиката може да изиграе много лоша шега, каквото всъщност се случва във физиката в лицето на КМ.
Оносно Разширяващата се вселена, трябва да уточня, че никой не наблюдава разширяваща се вселена. Наблюдава се ДЕ, на базата на което се прави заключение за такова разширяване, но това става при тотална неяснота за същността на светлината, въпреки огромния успех на електродинамиката в тази насока.

Ние не знаем отговорите на много въпроси. Откъде се е пръкнала вселената? Защо съществува? Защо физичните закони са именно такива (ако са)? Защо вселената се разширява? Защо темпа на разширение нараства? Защо са именно такива константните величини? Защо материята е разпределена неравномерно из пространството?
Това се дължи на невъзможността да се стигне границата на въпросите. Какво имам предвид: Винаги при абсолютно обяснение на каквото и да било, може да се зададе въпрос "Защо" или "Къв е смисъла" и така до безкрайност.

По същия начи, по който е възможно вселената да е възникнала от нищото в големия взрив, така е възможно да е възникнала и преди час примерно и всичките ни спомени да са само илюзия.
Това е твърде философско. Освен спомени има и "писменни доказателства".

Според него връзки между отделните събития не са задължително налични. Тоест причинно-следствени връзки не са необходими.
Напротив те са задължителни за да има еднозначност на бъдещето.

Има само едно възможно бъдеще, с конкретни събития - цяло и завършено. Да бъдещето е само едно, но не е завършено, а предстоящо. Ще бъде завършено само след като вече е минало.

Цялата работа е, че си подведен точно от съвременната наука, която твърди че има 1, 2, 3, 4 и т.н до безкрайност пространства. Това обаче е пълна фантасмагория, щото всъщност имаме линия (1 измерение), равнина (2 измерения) и пространство (3 измерения), тоест пространството е само и единствено триизмерна категория. Безпорно местоположение може да се опише и в КС с повече неортогонални координати, но това е излишно, тъй като трите координати са напълно достатъчни за това.
Нещо което е с повече от три измерения не е вече пространство.
А времето е независим атрибут на нашия свят, със съвсем други мерки от трите координати на пространството.

Инак така като гледам си готов привърженик на "кармата", т.е. че всичко е предопределено, независимо от това кво правиме. И тук се разчита на недоказуемостта, че е могло да се случи друго след като вече се е случило нещо. Но това е просто причинно следствена връзка на факта, че времето се "движи" само от минало към бъдеще. Ако можеше да се върнеме назад във времето щеше да има и повече бъдещета, поради възможността да променим действията си. Това обаче е само едно човешко желание, нямащо нищо общо и е в пълно противоречие с природните закони. А това означава, че машините на времето са абсурд.