|
Да, гледах темата и в клуб физика, но там стана непоносимо ниско нивото -заради тъпотата на модерирането, разбира се- и нямам желание за дискусия с ... комлексирани люде.
Мисля, че колкото и да наблюдаваме някакво повтарящо се (каквото и да означава това) събитие и колкото и пъти то да се случва по (привидно) един и същи начин, това всъщност не води до никакъв извод за това по какъв начин ще се случи събитието следващият път.
повтарящо се означава, че е разграничимо по време и/или пространство. За разграничаване, обаче, е нужно СРАВНЯВАНЕ, което включва наблюдаемост на събитие (събитието е точка от пространство-времето, от която се излъчва инфо за ставащото нещо, там - някакво взаимодействие).
От пръв поглед се вижда, че науката борави с ИНТЕРВАЛИ- интервал пространство, интервал време - нужни за понятието наблюдение. Знаеш, във физиката, НАБЛЮДАТЕЛ е ключова позиция - като Гледна Точка.
Моментната скорост (на нещо - обект, взаимосвързана съвкупност от събития) е границата на производната на интервал път към интервал време, като ИНТЕРВАЛ ВРЕМЕ за изминаване на този интервал път, се оставя да клони към НУЛА, но ... никога не я достига, казват?! - това дразни!!!
Защото, веднага следва въпросът, а защо не я достига, нулата - защото не може или, защото нула - няма; има условно прието "нулево ниво на възможностите" на изследователя. Или за удобство?..
Внимание: И трите отговора са ... верни
Ние не знаем отговорите на много въпроси. Откъде се е пръкнала вселената? Защо съществува? Защо физичните закони са именно такива (ако са)? Защо вселената се разширява? Защо темпа на разширение нараства? Защо са именно такива константните величини? Защо материята е разпределена неравномерно из пространството?
Напротив, напротив. Знаем отговорите, но не ни ... устройват
Предполагам, че си успял да се "запознаеш" с физичната ми хипотеза (клуб физика) и, че там е пълно с тези и др. отговори.
Всички частици непрестнанно се образуват с огромна честота на образуване от задружната дейност на Собствени Пулсиращи Характеристики (СПХ) на едно поле - електромагнитното на вак-частици, които са с много малък размер (10^(-26)m)-физически вакуум, който е "лишен" от познатите ни механични свойства. Или, ако ги сравним с познатите ни: имат безкрайно малък размер, и безкрайно голяма маса. Самодостатъчни са, като абстракция, за по-нататъшно умуване на наши възможности.
Те, вак-частиците - също се образуват, не променят местата си една спрямо друга (възли са на неподвижна пространствена вак-решетка), а всички други (едри) образувания от техните СПХ с вещеви и полеви характеристики "сърфират" по тях. Поради големината си (протон, неутрон - 0,5=10^(-15)m) - се явявят "центри на събития", взаимодействат излъчвайки инфо за ставащото, като излъченото е ЕДРО-голямо по размер, а то ни служи за критерий "дали достигаме нулата", при възможните измервания в реални експерименти.
Така че - никога не можем на практика да "стъпим" два пъти, в едно и също пространство време. Пространство-времето за нас-наблюдател, си е винаги разделено на "зрънца", когато се движим от точка в точка, когато измерваме за нужното сравняване и разграничаване на събития. Тоест - нулата е недостижима - реално.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: физичните закони - спекулация [re: Numberous]
