|
"...Та, каквото и да разправям къде и как/правилно или неправилно/ съм "стъпвал" по стъпките, файда никаква/според мен/. Акробатичният номер в центъра на арената, под нестихващите аплодисменти на многохилядната публика/нали съм алкохолик, нали обичам аплодисментите?/ като начало, за всеки в АА би могло да бъде простото действие - "пожелах да имам спонсор". Ама, ако мога и да не си остана само в това действие и не защото някой ми тъпани, та чак ще ми пукне тъпанчетата на ушите - "намери си спонсор". За мен истината е в "пожелах да имам спонсор". Как става това? Ами първо "пожелах" и второ, няма да се повтарям, но си припомням цитата, който споделих преди време тук от главата "Има изход", "Голямата книга на АА" - точно такъв е моят спонсор..."
Това съм го споделял преди повече от две години... Има нещо ново, което бих искал да споделя. Ще бъда благодарен, ако съм полезен. Споделил съм - "Ами първо пожелах да имам спонсор..." Отговорът на това защо съм пожелал да имам спонсор дойде преди около месец. След повече от 4 години и половина трезвост у мен се появи полезният отговор на това, защо "чак" след два месеца непиене и ходене на сбирки в АА, "чак" тогава съм пожелал да имам спонсор. Аз дойдох в АА с искреното желание да не близвам капка алкохол до края на живота си. Исках да не близвам, но близвах и не можех сам да спра да пия. Исках някой да ме научи, да ми каже, да ми помогне точно в това - да не близвам капка алкохол до края на живота си. С това съм бил абсолютно наясно - не искам да пия алкохол до края на живота си и не знам как да стане тази работа, не мога сам. Не съм бил наясно, обаче преди да дойда в АА и два месеца, след като дойдох, че:"Аз съм болен. Болен съм от болестта "Алкохолизъм"." И защото не съм знаел, че съм болен - единствено и само по тази причина в моята човешка логика не съм потърсил помощта на лекар, честен лекар - специалист. В незнанието си съм си измислял толкова години, че на мен ще ми е достатъчно само да не пия капка алкохол до края на живота си. И толкова съм бил убеден в това, че ми е достатъчно само да не пия алкохол и по тази причина цели два месеца не можех да чуя какво се споделя на сбирка на АА, не можех да чуя опита на тези преди мен, които се бяха възстановили от болестта "Алокохолизъм", а не само бяха спрели да пият и не само знаеха, че не трябва да посягат към първата чаша с алкохол... Всъщност чувах ги, но в самозаблудата на моето твърдо убеждение, че точно на мен ми е достатъчно само да не пия, дълбоко у мен вървеше филмовата лента:"Абе, вие може и да сте болни, ама аз не съм." Сега, как става това да осъзная, че не е достатъчно само да си призная, че съм алкохолик, а по - важното да приема, да осъзная, да почувствам, да се доверя, че съм и болен, не мога да ви го обясня. Но мога да ви кажа, че при мен стана, след като два месеца не пропусках сбирка на АА. Самолечението помага в редки случаи. Аз не исках повече да съм изключение, не исках повече да съм уникален... Осъзнал, че съм болен, то се доверих, че освен да не пия до края на живота си, то мога да се възстановявам от болестта "Алкохолизъм" по Програмата на АА с честната помощ от друг алкохолик, възстановил се пак по тази, същата Програма на АА - моят спонсор. Не исках този път да рискувам, да бъда изключение от правилата... Доверих се на опита на милиони възстановени алкохолици преди мен в АА. Не се интересувах, че АА не е панацея, че има други пътища... Аз честно пожелах този път, пътят на АА, живот на духовна основа...
И днес не съжалявам за това. И днес съм възстановен. И днес съм трезвен. И не забравям, че ми е дадена от "моят" Лечител, единственият Творец на законите, в които съществува хармонията на Вселената, един ден отсрочка. Един ден отсрочка, за да не забравям, че мога и да изляза, дори и само в банкета на Пътя "Живот на духовна основа", да не се отказвам, да не избирам по - лесни, средни, половинчати пътища... Защото такива пътища, рано или късно ще ме заведат там, където бях - да не мога да не посегна към първата чаша и да живея живот "Смърт на живо"... Защото никой не ми гарантира светкавична физическа смърт - инсулт, инфаркт, цероза, панкреатит...
И днес аз съм радостен и благодарен. Ако мога да помогна, ако мога да бъда полезен, дори и само на един човек с моята болест, с моето страдание, с моята съдба, то наистина това вече е блаженство, самото блаженство и един друг смисъл в моя нов живот на достатъчност, без да чувствам липсата от каквото и да било и на когото и да било.
Бъдете здрави и благословени!!! .
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
