Споделих преди време, че АА не е идеалното, но полезното място за мен. Но може би създавам впечатлението, усещането, че с каквото и да споделям тук, си противореча - уж АА не е идеалното място, а пък все за идеални работи говоря. Точно в това за мен е "загадката" АА. В моето време, ситуации в АА и извън АА, отношения в АА и извън АА, действия в АА и извън АА, позиция в АА и извън АА... не са идеални и идва друго време, в което откривам/или ми се разкрива/, че само съм си измислял, че не са идеални, а просто са това, което са и аз оставам трезвен, не съм нон стоп в приповдигната настроение, не съм нон стоп в самосъжаляващо се и оплакващо себе си положение и настроение, живея, преживявам достатъчно време в едно ново състояние за мен - на точните емоции преди действието и всичко го възпримам с усещането за монотонност, все едно нищо не се случва в живота ми, та чак скучно. Обаче, вместо всичко това да ме гневи, да ме обърква и да ми влиза в главата мисълта да вкарам едно за отскок, да си направя нова глава, подвластна на ефекта на алкохола, точно обратното - всичко това започна да ме кефи, можех да си почивам без алкохол и не се упреквах, че "бездействам", да кажем половин час, че "мързелувам" един час...Излизах от самозаблудата, че за да не бъда упрекван, когато съм пиел по всяко време, да не изпитвам чувството за вина, когато съм пиел, просто оставам без дъх - правя еди какво си, но не го правя, защото вече съм в следващото, щото няма време - постоянно съм в измислени грандиозни планове, на които в болната ми глава им казвам "мечти" и в защита на това, "аргументирано" върви на кинолента вековната мъдрост, "Когато човек изостави мечтите си умира" и действам в безмислени действия в неща, които не са за мен и си вярвам, че живея, а пък аз умирам по - малко, миг по миг умирам в измисления си от мен живот и не знам, че това не е моя живот и затова съм "жив - мъртъв". В един момент, вече започнах да имам дъх - можех и мога да се радвам и след това да свърша нещо, защото съм радостен; можех и мога да съм спокоен преди и след това да свърша нещо;можех и мога да съм благодарен и след това да свърша нещо; можех и мога да съм благодарен преди да получа нещо...Това ми е достатъчно, за да споделям честно, че АА е полезното място за мен.
И сега, случките. Какво се случва извън моя контрол?. Щото аз мога да си пиша много хубавичко. Щото аз мога да споделям много красиви неща. Щото аз мога шеметно да разказвам за "истински чувства, преживявания в трезвост и благодарности"! Какво става? Сега, първо ще пиша какво става в АА и ще му дойде времето, когато ще споделям какво става в живота ми извън АА?!
Мисля, че беше средата на октомври 2012 година. Важен съм. Първият резултат от това, че вече два месеца правя програмата на АА със спонсор е, че ставам важен, щото съм човек и по - важното за мен, щото съм алкохолик от безнадеждният тип. Влизам в Лидъл, за да пазарувам това - онова за една сцена в сериала, която ще снимаме на следващия ден. Вече работех в киното. Бързам, защото "няма време". Часът е 18.00. Бързам, защото сбирката на АА е от 19.00 часа и аз не мога да не отида на сбирка. Светът ще свърши, ако аз не отида на сбирка. И най - важното е, че АЗ бързам важно. . Бързам важно, защото вече 4 месеца съм в АА, не ми се пие, не полагам никакви усилия да не ми се пие, никакви напъни на моята воля да не пия, два месеца правя програмата на АА с моя спонсор Х. и нашата програма е най - хубавата програма. Най - правилно ние стъпваме по дванадесетте стъпки. Гордост и съм важен. В онзи момент, обаче тази гордост ми е полезна, правя грешки от тази гордост, когато му дойде времето си ги признавам тези грешки и всичко това, заради "загадката" АА - имам търпението и честността на Х., имам търпението и честността по време на сбирка на всички от групата на АА, в която съм, а и не само по време на сбирка..
Изморих се, излязох от вдъхновението и ако сега продължа, може и да претупам нещо, може и да пропусна нещо, може и да излъжа за нещо.. Ще продължа и аз не знам кога.. Когато, тогава..
Редактирано от Sandu62 на 04.01.15 08:53.
|