|
Опитът ми/колкото имам и какъвто имам/ сочи, че няма да бъда полезен/ако въобще и днес Бог има за мен да бъда полезен за някого със споделеното, освен за самия мен/ за когото и да било, ако започна да разказвам как точно съм "стъпвал" по стъпките от Програмата на АА и как точно продължавам "да стъпвам". Но мога да кажа, че ако аз съм "стъпвал" n - кратно по Четвърта и Пета стъпка, то е за мен, защото съм Сандьо. Не знам колко кратно ще "стъпва" някой, който пожелае да прави това, което правя аз, щото този някой не е Сандьо, а Мандьо, например. Не мога да разкажа на Мандьо моята Първа стъпка, например, щото не знам какво "има в главата" на Мандьо. Мандьо само ми е споделил, че е алкохолик и то не защото съм го тормозил да ми признае, че е алкохолик, а защото/да приемем/ сам Мандьо честно си е поставил диагнозата - болестта "алкохолизъм", а не зависимостта "алкохолизъм". Ако иска, Мандьо би могъл да не спира дотук, ако му се дава "да стъпи" на стартовото блокче не на първи коридор, а на коридора - "процесът безмилостна честност" - пред себе си, пред друго човешко същество и пред Бог. Мен това "и пред Бог" в началото не ме вълнуваше;с моята досегашна - тогавашна представа за Бог, това "и пред Бог" не ме вълнуваше. Ама и сега не знам, дали точно това не е било Бог, и така както Го разбирам, и така както не Го разбирам. . Сега в групата на АА, понякога четем разни спикери, които споделят как са правили еди коя си стъпка. Има неща, които сега, след две години и половина в АА са ми полезни. Но не мисля, че биха ми били полезни в моите първи пет - шест месеца в АА. И много хубаво за мен, че тогава не сме чели, споделено от спикери. И да сме чели, нищо не съм чул или не помня. Но помня какво ми написа моят спонсор в един мейл:"Не бързай да се самообучаваш, защото мисля, че няма да ти бъде особено полезно на този етап."Ами, нали бях се наслушал два месеца, че спонсорът ще ме командва? Ама, нали бях се наслушал два месеца, че този или тази уволняват спонсорът си? Ама, нали бях се наслушал два месеца, че този или тази казват:"По това кой как споделя, мога да ви кажа кой му е спонсор."Ама, нали бях се наслушал два месеца как този или тази не искат да станат, да бъдат еднакви, като изляти от един калъп? Аз вече не се притеснявах, че съм еднакъв с еди кой в АА, защото извън АА, в живота - вкъщи, на работа, сред приятели... бях и съм различен без да се напъвам, без да правя чудеса от подвизи да бъда различен. Незабелязано, непроумяемо, "неосъзнато" започнах да живея моя живот извън АА - не се сравнявах, не се състезавах навсякъде и във всичко и спрях да чета сам Голямата книга на АА, защото моят спонсор ми предложи да не бързам да се самообучавам, а не ме изкомандва да не бързам да се самообучавам. Не мога да си представя в една ракова болница, например, болните от рак да се занимават с това, че ще станат еднакви, щото един специалист - онколог с опит им предлага една и съща операция и едно и също лечение след операцията и ако приемат това, което им предлага, ще могат отново да живеят извън раковата болница. И те болните от рак крещят:"Не искаме да живеем отново извън раковата болница, защото първо искаме тук да сме различни - искаме различни операции, искаме различно следоперативно лечение, искаме..." Болните от рак имат здрав разум, искат да живеят, а не да бъдат различни. Готови са на всичко, защото са вдигнали високо бялото знаме пред болестта "рак". Не искат да са различни, не искат сами да се борят с раковите клетки готови са за операция, искат операция, не поставят никакви условия, защото имат здрав разум и искат да живеят, каквото и да значи това "да живеят". Моят спонсор, преди да правя каквито и да било стъпки, първо ме подготви за операцията. Операцията в АА/за мен/ е с кодово име - ПРЕДАВАНЕ - да вдигна белия байрак пред болестта "алкохолизъм", а не пред зависимостта "алкохолизъм" и пак, каквото и да значи това.
Та, каквото и да разправям къде и как/правилно или неправилно/ съм "стъпвал" по стъпките, файда никаква/според мен/. Акробатичният номер в центъра на арената, под нестихващите аплодисменти на многохилядната публика/нали съм алкохолик, нали обичам аплодисментите?/ като начало, за всеки в АА би могло да бъде простото действие - "пожелах да имам спонсор". Ама, ако мога и да не си остана само в това действие и не защото някой ми тъпани, та чак ще ми пукне тъпанчетата на ушите - "намери си спонсор". За мен истината е в "пожелах да имам спонсор". Как става това? Ами първо "пожелах" и второ, няма да се повтарям, но си припомням цитата, който споделих преди време тук от главата "Има изход", "Голямата книга на АА" - точно такъв е моят спонсор.
Животът в този миг е прекрасен, защото съм в мига. Имам план за днешния ден, разбира се, има си хас да нямам. Да не би да съм извънземен?!. Но ще свърша това, което мога да свърша, а не това, което изисквам да свърша.
И съм благодарен и .
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
