|
Вчера бях на сбирка в групата на АА "Само за днес". Бяхме "само" 7 алкохолици в стаята и "само" 4 онлайн. Толкова много честност в споделеното от всички, самата безмилостна честност, за мен. Това за мен пак е Бог, без да си Го представям;Бог така, както Го разбирам и така, както не Го разбирам.
На организационна сбирка в четвъртък Т. е пожелал да бъде водещ в групата за един месец. Това е първата организационна сбирка от създаването на групата, на която не присъствам. Не присъствам, не само, защото това не е моята домашна група на АА. Не присъствам, не само, защото е полезно за мен да спазвам Четвърта традиция на АА, а имено:"Всяка група на АА е независима, освен по дела, които засягат други групи на АА или АА като цяло". Не присъствам, защото вече имам отговор - 1. На организационна сбирка, за присъстващите, с моите предложения се правя на господ;За присъстващите, моите предложения не са нищо друго, освен - ръсене на мъдрости. В моето време не мога да бъда чут, а и явно не е необходимо в моето време да бъда чут. Ако ще да бъде Неговата воля, да бъде, не само в молитви.
2.В моето време, с моите предложения само си измислям, че съм полезен. В моето време да бъда чут не е молитва, не е искане, а изискване. А в емоцията "изискване", а не в думата "изискване", вече не съм полезен първо за себе си, за моето възстановяване от болестта "алкохолизъм"/ей, това е егоистичният момент в програмата на АА, ако може да се нарече така/ и второ, не съм полезен във възстановяването на всички алкохолици от групата на АА "Само за днес".
Та, на тази организационна сбирка, след две години членство в АА, Т. е пожелал да бъде водещ. Никой не го е предложил. Той сам е пожелал. И понеже сам е пожелал, за мен и според мен, Т. е пожелал не да бъде водещ, а да служи. Точно това ме изпълни с благодарност и радост. Във времето Т. ми е казвал:"Брато, какво се правиш, че нещо правиш, когато си водещ?!И аз мога да водя - прочета нещо, някой ме прекъсне, давам му думата и готово!" Не съм спорил с Т. на тази тема. Защо съм проявявал търпение към Т., като не споря с него на тема "водещ е лесна работа" или "водещ не е лесна работа" отговорът го получих вчера преди да започне сбирката. Т. ми казва:"Брато, ти си водил сбирка бая време. Мисля да споделяме кой какво е правил по Девета стъпка. Какво ще кажеш?"Ами, какво да кажа? В първият момент нищо не мога да кажа. Защото след две години усетих в Т. мъничка промяна. След две години на Т. вече не му е достатъчно само да бъде трезвен, да не пие. И бях благодарен, не защото Т. ме пита аз какво ще кажа? Какво аз ще кажа или няма да кажа, за мен, и вчера и днес, и сега - няма кой знае какво значение. Защото се доверявам и за мен действа Втора традиция на АА:"За нашата обща цел има само един върховен авторитет - този на любящият Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание".
Има си хас, нищо да не кажа на Т. Казвам, разбира се, но не казвам това, което може би, бих му казал преди не знам колко си време:"Т., каква Девета стъпка бе, пич? Преди нея има цели ОСЕМ?! Къде се засили към Деветата?!" Нищо такова не казвам. Предлагам да четем първо Девета стъпка от Голямата книга без изискването и очакванията ми, че предложението ми е уникално и с готовността, че може би и допускам грешка - и с това, че приемам темата на Т. и с това, че искам първо да четем Девета стъпка от Голямата книга и се промъкна и едно "леко" изискване, а имено - да не четем Девета стъпка от 12/12, а от Голямата книга. Защото вече съм споделял, че се доверявам на казаното от доктор Силкуърт в "Мнението на лекаря", Голямата книга:"Той прие програмата, очертана в тази книга." Пак казвам, може и да звуча "фанатично", но в себе си звуча "стриктно". И пак, каквото и да значи това..
Сега, повече не ми се споделя. Вчера казах, че след купона в Бургас се опитвам да мога да си тръгвам, да мога да се отказвам и да отказвам, да мога да спирам и да се спирам... и да мога да съм благодарен. Но ще продължа за тази снощна сбирка.., защото в голяма част от споделеното се върнах в моите първи два - три месеца в Братството на АА. А точно това ми е особено полезно след две години и половина в АА, след две години и половина физическа трезвост. Защото какво споделя Бил Уилсън - "следнащата крачка, емоционалната трезвост".
.
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
