След третото или четвъртото ми споделяне тук в "моята" тема "За мантрата и...", на сбирка в моята домашна група на АА "Има изход" казах, колко съм благодарен, поради факта, че никой не споделя мнение по повод моите първи два - три мецеца в АА в моето време, за които разказвам в клуба на "АЗ".

"А застоя и блатната вода миришат." Нищо не е завинаги. Аз съм благодарен, че със сигурност, поне ти всичко си прочел и видял в моята тема. В "застоя" могат много неща да се видят, ако искам да виждам и нямам, разбира се очакването на секундата да прогледна. Във вонята мога много неща да изнюхам, ако имам дъх, ако искам да дишам и нямам, разбира се очакването на секундата всичко да издишам.

Четенето и знаенето за нещо, не е самото нещо. Ако има блато, значи трябва да го има. Но имането му няма да е завинаги. Ако има воня, значи трябва я да има. Но имането й няма да е завинаги.

А ти, все пак, нещо казваш. Не знам, дали е отговор. Но е нещо и на мен това ми е достатъчно.

Редактирано от Sandu62 на 12.01.15 12:16.