|
И така, в Лидъл съм. Пазарувам бързо, пазарувам важно.... Освен всичко друго, вземам и десетина понички тип "Дънкин Донатс". В сценария, двама от актьорите в един момент ядат и понички. На касата съм, подредил съм покупките на лентата и поничките в един прозрачен плик, разбира се.. Касиерката маркира една по една покупките и една от поничките излиза от плика, и пада на пода.
Касиерката казва:"Извинявайте, ще ви я заменим с нова."Аз отговарям:"Не, не се притеснявайте! Аз ще си я взема от пода и ще си я хапна. Няма нужда да я заменяте."Усмихнат съм, много съм добронамерен, правя се на добронамерен, показвам колко съм над нещата и всичко това, защото съм в Програмата, вече ще израствам духовно и си измислям, че съм честен. И си измислям, че не търся одобрението на касиерката, и си измислям, че с това, което казвам на касиерката, в никакъв случай не търся емоцията да се харесам на всяка цена на касиерката.. Плащам, след което се обръщам, поглеждам в посока към мястото, където падна поничката и какво виждам? Охраната на магазина - жена в униформа държи вече в ръката си "МОЯТА" поничка и тръгва да я заменя с друга. Лелееееей! Полудях! Вземат ми поничката и аз като децата не мога да се изявя, не мога да покажа "на практика", как действа програмата на АА.Грабнах поничката от ръката й, вече не помня точно какво избълвах в лицето на жената, но виждам как очите й се уголемиха и напълниха със сълзи. Изчезвам с количката към изхода, стискам в ръката си "прословутата" поничка и веднага, ама веднага преживях какви ги натворих, как се насрах и си казвам:"Сега, Сандьо, отиваш до колата, разтоварваш покупките и пак веднага, ама веднага се връщаш да се извиниш на охраната, на жената." И това що? Ами, щото тогава така я знам, така я разбирам десета стъпка от програмата?!Щото хал хабер си нямам от други стъпки, преди десетата, ама нали съм я чел десетата, нали я знам и вече веднага ще я направя с охраната?!. Да, ама какво става? Разтоварих покупките и ми звъни телефона. Обажда ми се близка приятелка, Юлия. Дошли са си от чужбина разни приятели от компанията и ще има купон. Юлия казва, че аз задължително трябва да присъствам на купона. Защото аз създавам, правя духа на купона. Защото аз мога да забавлявам, да развеселявам, защото с мен никога не е скучно. Юлия вече знаеше, че съм в АА. Бях на купона по повод 50 годишния й юбилей. Много алкохол се разля на този купон. Аз се вихрих до три сутринта на дансинга. От време на време лапвах микрофона на диджея и раздувах, разправях, имитирах... и смях в заведението, където бяхме само ние и аплодисменти, дето се казва - нестихващи аплодисменти за мен. Не знаех какво става с мен на този купон. Не пиех алкохол, не ми се пиеше, не се напъвах да не пия и не се дразнех от поведението на тези, които бая алкохол бяха вкарали вече. Само три месеца, откакто съм в АА, само от месец със спонсора Х., с усещането, че нищо особено не правя по програмата... - на мен не ми се пиеше, нищо не ме дразнеше и не знаех какво става с мен. Даже в това време не ми идваше на ума да бъда благодарен. Но сега, мога да споделя - на третият месец в АА при мен яко работеше точно това, "един алкохолик разговаря с друг". Юлия, обаче знаеше:"Сандьо, радостна съм. Ти си друг. Даже не си същият и от времето, когато осем години не пи грам алкохол." Аз помня много добре как в тези осем години на някакво събиране, все ще се намери някой да ми каже:"Сандьо, що не цапнеш 100 грама уиски, да се отпуснеш малко." Аз не цапвах, но явно за хората около мен не съм бил отпуснат, бил съм одървен и ми предлагаха да цапна 100. А пък аз си измислях през тези осем години, че като само не пия алкохол, съм много готин, много отпуснат... На този купон, на 18.09. 2012 година, никой, ама никой не дойде да ми предложи да цапна 100 грама уиски, само 100 грама, за да се отпусна. Все още не изпитвах благодарност, че съм в АА от три месеца. Чувах на сбирки, как другите са благодарни. Аз все още не бях благодарен, но вече бях радостен. Каквото и да значи това - радостен. Преди купона Х. ми каза:"Ако ти се допие, можеш да си тръгнеш. Ако ти се допие, можеш да ми се обадиш по телефона, все едно колко часът е. Не е задължително да стоиш до края на купона, това вече си го правил. И в края на краищата, ако пък се запукаш, нищо ново - ти си алкохолик и това би могло да се случи. Ако се запукаш, просто започваме отново, отначало." Днес мога да съм благодарен и на Х., и на АА, и на всички, които ми помагаха и ми помагат в Братството на АА, а вече има и хора, дори и един от шефовете ми, които са извън АА и пак ми помагат. Нито ми се допи на този купон, нито се наложи да се обаждам на Х., нито се запуках. Не знаех, обаче какво може да направи моята болест с хората около мен. Жена ми вкъщи е умирала от страх да не се запукам и търпеливо с жлъчна криза не ми се обади нито един път по време на купона.
Този купон е част от моя път с всичко, което ми предлага АА и което вярвам честно се опитвам да правя и днес. Не казвам, че и някой друг член на АА, още на третия месец трябва да отиде на щур купон, като мен. Но би могъл да върви по своя път, не моя път, но за мен - алкохоликът от безнадежден тип - като се опитва честно да прави всичко, ама всичко, което предлага АА. И стриктно, прецизно, което може и да означава фанатично, обаче, според мен в кавички..
Тази "прословута" поничка... Има време и за нея..
Господи...Амин.
|
Re: За мантрата и... [re: Sandu62]
