И така какво правя или какво не правя първите два месеца, откакто съм в АА? Какво правя да ми се случва живота или той - живота просто сам се случва през първите два месеца, откакто съм в АА?

Ходя на сбирки на АА. Не пропускам сбирка. И ходя, не защото някой ми казва, че трябва да ходя. И ходя, не защото се напъвам да ходя - не полагам никакви усилия, за да ходя; не измислям нищо предварително в главата си какво ще става на предстоящата сбирка; не измислям нищо предварително в главата си ще ми бъде ли интересно на предстоящата сбирка или няма да ми бъде интересно; какво ще каже този или онзи, тази или онази... И най - важното, аз какво ще кажа. Най - сетне в живота си, не измислях предварително живота си в шеметни монолози в главата си. Това го споделям сега, тогава - през тези първи два месеца в АА и извън АА, не го осъзнавах - просто съм живял, просто моят живот за първи път се е случвал, без аз да се напъвам да го случвам предварително в главата си. И какво става на практика. Нямам работа, а пък не полудявам, че нямам работа. Не се чувствам виновен, че жена ми изпраща пари от Гърция, освен за всички разходи по жилището, за мен лично, по 100 евро на месец. Не измислям всеки ден как ще изкарвам месеца "само" със 100 евро, не измислям как ще ми стигнат 100 евро? И ми стигат. На мен да ми стигат 100 евро на месец?! Това не се случва с мен. Не се събуждам с мисълта на всеки трети ден - днес от кого ще трябва да търся пари на заем? Не се събуждам с мисълта - ако не намеря пари какво ще правя? И да започна да полудявам, щото може и да не намеря. И не ми идва на ума, че не ми се пие. Никаква мисъл за алкохол. Все едно никога не съм пил. Все едно ходя на сбирки в АА, ей така да се намирам на работа, щото нямам работа извън АА. На никого не се обаждам да ми търси работа. Аз дори не си търся работа. Все едно някой ми е обещал, че ще започна работа, точно, когато трябва да започна работа. И никакво чувство за вина, никакъв глас в главата ми, който да ме упреква - ти не ходиш на работа, жена ти те хрантути, ти не си никакъв мъж, ти си лентяй, ти мързелуваш, дъщеря ти избяга, излезе на квартира, жена ти е в Гърция, ти си сам, ти си самотен, ти си нещастен, ти си голтак, живееш само със 100 евро на месец и то на гърба на жена си... Вече не бях сам, вече не бях самотен. Почти всеки ден се виждах и разговарях с дъщеря ми. Почти всеки ден разговарях по стационарния телефон с жена ми, защото имахме 3000 безплатни минути с друг стационарен телефон в държава от Европейският съюз...И след, не знам, десетият или еди кой си разговор с дъщеря ми, тя ми споделя и с болка, и с радост, пита ме: "Тате, защо никога досега, не сме си говорили така?" Въобще не се правя и тогава, и сега, учудвам се, да не кажа онемявам и аз на свой ред я питам:"Неди, как "така", какво е за теб това "така"? Ами, казва тя:"Като равни сме, не ме поучаваш, не ме..." Лелееее, аха да ревна...Имах сили само да я гушна и на мига да осъзная, че до този момент, само съм си измислял, че това дете, моето дете, момето момиче, само съм си измислял, че го обичам...

А сега, на работа. Денят, не знам, дали ще бъде прекрасен, но съм благодарен, че имам Силата да Му се доверя, че ще бъде такъв, какъвто трябва да бъде. И ще направя в деня си само това, което е за мене, а останалото, което от Него.

Вярвам в това. Господи, благодаря Ти, за това, което съм и тази сутрин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите