Хе, хе подозирах, че натам ще иде разговора след като свършат аргументите. Ами какво да кажа: Този член урежда други неща, но не и реда за изчисляване на трудовия стаж. В този член се казва, че почивните дни се признават за трудов стаж. Но този член не е в противоречие с общите принципи заложени в Наредбата. Защо? Защото според наредбата (чл. 9 ал.4) за пълен месец се признава ако сумираните работни през отделните непълни месеци направят числото 21. А пък календарните дни са от 28 до 31. Значи: щом от 2 отделни непълни месеца се наберат най-малко 21 раб. дни, те ще се признаят за един "абстрактен" календарен месец.
За изчисляване на трудовия стаж има друг член от КТ:

Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
(3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
(4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.
Както е видно чл. 9 ал.4 от Наредбата напълно съответства на чл. 355 КТ. (въпреки, че ал. 3 е дооста смутителна защото има месеци и с по-малко работни дни от 21 - например ХІІ07).
Но все пак: КТ е делегирал на подзаконов акт да се прилага тази част от КТ:

Подзаконова уредба
Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.
-----
Което ще рече, че тези отговорни фактори на които им е възложено да прилат начина за изчисляване на трудовия стаж ще трябва да се ръководят само от наредбата!!!
----
А дори и да има противоречие между нормативни актове от различен ранг (в случая КТ и Наредба) по принцип висшия нормативен акт има предимство пред низшия. Това е така по общата теория на правото, ама съгласно действащото българско законодателство, не е съвсем така.
Съгласно Закона за нормативните актове:
Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
(2) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ органи прилагат по-високия по степен акт.
----
Добре: имаме противоречие между КТ и НТКТС. Може ли обикновения счетоводител или завеждащ отдел "човешки ресурси" да игнорира наредбата и да се позове на по-висшия нормативен акт. Отговора е: НЕ МОЖЕ. Защото правото да прилагат по-висшият нормативен акт е дадено само на правораздавателните органи.
Пък какво се прави при констатиране на несъответствие между различни по ранг нормативни актове се казва в следващия член на ЗНА:
Чл. 16. (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен.
(2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията , главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен.
----
Което още веднъж иде да каже, че обикновения счетоводител няма право да каже: "Не ме интересува чл. 9 ал.4 НТКТС, за мене важи чл. 352 КТ". И докато чл. 9 ал.4 си съществува - никой няма право да го игнорира.