|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Някои размисли за смъртта и умирането
[re: Aлekc]
|
|
| Автор |
vitaminko (непознат) |
| Публикувано | 22.05.07 14:39 |
|
|
"За нас с теб в момента е важна само основната идея: човек не е безсмъртен по природа, но ако положи определен вид съзнателни усилия е способен да надживее смъртта си."
Човек не е безсмъртен по природа. Ако си съгласен с това си стискаме ръцете и приключваме. Ако ли не трябва да ме убедиш с логически доводи, че може да надживее смъртта си, т.е. да е безсмъртен за вечни времена.
Освен това какъв е смисълът от безсмъртието? Аз лично не виждам никакъв смисъл. Да не говорим, че стремежът към т.нар. вечен живот е противопоказен за един йогин.
Повтарям моята теза: Човек е безсмъртен и не може да надживее смъртта си.
| |
|
|
|
А как ще ги "видиш"? С чисти и непредубедени сетива или с обсебени от "българо-индиански" лъже-шамански обърквания и халюцинации?
| |
|
|
|
О, моят безпътен приятел... Споко, точно с чистите сетива, които не са замъглени от никакви източни практики (и учения).
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
| |
|
|
|
А да не ми върху тези сетива да влияят някакви "стари рани"?
"Стари любови", "разбити сърца", такива ми тривиални работи?
| |
|
|
|
Любови?... Никога не съм си падал по йога.
Ама хайде да не флудим повече...
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас! Редактирано от BlackWolf на 22.05.07 19:14.
| |
|
|
|
В отговор на:
Повтарям моята теза: Човек е безсмъртен и не може да надживее смъртта си.
Странна теза...
Дори загадъчна.
Според мен, това, че човек НЕ Е безсмъртен и никога не може да стане такъв, е почти очевидно.
Предполагам, че и ти си съгласен с това.
Аз обаче ще ти задам друг въпрос.
Освен всички преходни форми, които непрекъснато възникват и изчезват във времето и пространството, има ли нещо друго (природни закони, енергия, материя, безлично съзнание и т.н.), което да е вечно и непреходно?
Обърни внимание, че "вечно и непреходно" съвсем не означава "неизменно".
Например често се казва, че движението е вечно и абсолютно, а покоят е относителен и временен..
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
|
|
Предавам се!
| |
|
|
|
Защо искаш да се оттеглиш от полесражението, и то тъкмо преди наистина да е станало интересно?
Струва ми се, че ти зададох съвсем коректен въпрос.
Факт е, че в момента ние с теб и света съществуваме.
Нима смяташ, че е имало време, когато НИЩО не е съществувало?
И после, изведнъж хоп, от нищото се появил света.
За да изчезне изцяло в даден момент пак в нищото.
Навремето хората много са спорили по този въпрос.
Едните са твърдели:
Само Бог (Творецът) е вечен. Светът (творението) е преходно.
Другите им опонирали:
Самият свят е вечен в основата си. Творческата сила, за която говорите е вечната същност на самата природа. И тя се изявява в различни степени на съвършенство във всяка нейна преходна форма.
За мен е важен фактът, че според всички основата на този вечно променящ се свят е вечна и без-смъртна по природа.
Наричали са я също "субстанцията" (букв. подложката).
Аз бих я нарекъл праматрицата на всичко съществуващо.
Както изящно е изразил всичко това още преди 2500 години великият Платон:
"Има само два вида неща. Едните постоянно се променят и никога не СА, докато другите винаги СА и никога не се променят."
"Времето е развълнуваният лик на Вечността."
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
|
|
Ами просто вече не ми е интересно. Още по-малко пък дали има вечност, от какво се състои света и т.н. Важно е какво се случва в настоящето. Всичко друго е СПЕКУЛАЦИЯ.
Да не говорим, че ти постоянно изместваш предполагаемата тема-теза по която ще говорим.
Какво на теб ти помага да знаеш, че светът в основата си е вечен. На мен с НИЩО!
ОК като умра ще се разпадна на молекули, атоми и елементарни частици и т.н. Тези съставни елемнти ще се включат в някаква друга по-високо организирана материя, обаче мен няма да ме има. Разбираш ли. Светът ще продължи да си съществува с вселени или без вселени, с атоми или без атоми, но мен повече няма да ме има. А това, че мен няма да ме има не е повод за притеснение. Просто го приемам и това е. За какво ми е да живея вечно? А на теб за какво ти е?
| |
|
Тема
|
 Човекът е смъртен, но дали ти наистина си човек?
[re: vitaminko]
|
|
| Автор |
Aлekc (ПроГностик) |
| Публикувано | 23.05.07 02:26 |
|
|
Ще ти обясня защо подех темата за вечността.
Защото всички изброени от теб атоми и молекули са също толкова преходни, колкото и ти самият.
Реалността е една единствена и неделима - вечен праорганизъм, извор на всяко единство в преходния свят.
Да речем вечно и изначално живо и съзнателно поле.
Всяко едно същество, включително и ти самият, което чувства, че Е, че съществува, има това чувство, защото е един от безбройните уникални центрове на съзнание на това Единно живо поле.
Единичното е уникален "лъч" на Единното.
"Ти си ТО!"
Ти си бил някога бебе. Вече не си бебе.
Ти си бил някога пубер. Вече не си пубер.
Ти сега си човек. В даден момент ще престанеш да бъдеш и човек.
Но ТИ винаги ще си останеш ТИ - уникален индивидуален поток на безличното универсално съзнание.
Докато гледаш на себе си като на тленно човешко същество, ти ще бъдеш такова.
Но когато започнеш да си задаваш въпроса: "кой съм аз?", ти ще започнеш да се осъзнаваш по един коренно различен начин - казвам ти го от личен и неопровержим логически опит - като вечно същество, което се изживява временно чрез тази преходна форма.
Защото твоето съзнание съвсем не е продукт на твоя мозък или дори на твоето тяло, а на цялата огромна безкрайна и вечна Вселена.
Що се касае до твоето тяло и твоят мозък те са само "фокусът" на твоето съществуване в момента.
Когато умреш природата ще се преструктурира и ще се самоорганизира в нов фокус.
Що се касае до частичната или пълна загуба на памет, свързваща сегашното ти състояние с бъдещето, то тя се среща дори и в рамките на обикновения живот и се нарича амнезия.
Аз лично съм виждал преди години в психиатрията един човек, когото бяха открили на гарата в Русе без документи. Той изобщо не помнеше нито кой е, нито къде е бил преди да го открият.
Такива случаи има доста, но просто аз съм виждал лично само този.
Предполагам че се убеди, че не измествам темата.
Никога нито Раджа йога, нито Адвайта Веданта не са твърдели, че човек е безсмъртен!
Съвсем не!
Единствено тази първична природна сила, която те е извикала на живот и се осъзнава и чрез теб е вечна по природа и именно поради това без-смъртна.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
