Ами, в края на краищата и тя би могла да поразсъждава върху переспективата на тяхната връзка и да вземе своето решение, макар че не е лесно да вземеш решение от гледна точка на разума. Може би ако нещата продължават по същия начин, скоро все пак ще дойде момент, в който обидата и нараненото достойнство ще вземат връх и тогава...

мисля че нещата вече са тръгнали натам. когато някой говори с толкова огорчение и не споменава почти хубавите неща, които му дават сили да се бори за тази връзка, той сякаш подсъзнателно се надява да му отговорят точно това. сякаш му трябва само един малък тласък и потвърждение, подкрепа, че е вярно това, което усеща.

Жал ми е, защото я приемах за перфектната любов. Изглеждаше ,че си приличаме в много оношения, мислехме еднакво.... Докато не каза, че ще се развеждат. Не знам защо от този момент в мен се събуди страха, че това няма да се случи. И то стана по най-дългия начин. Адвокатът бил несериозен, все забравяше да се яви на делата, уж обещаваше следващото да е другата седмица, а минаваше месец-два, после той пак забравяше. Всичко това засилваше моето недоверие. Той беше категоричен, че иска да се разведе, а с постъпките си не показваше нищо подобно. И така - един развод, проточен повече от година съсипа азцяло доверието ми. И пак си мисля, че бихме могли да бъдем щастливи заедно - аз съм компромисен и търпелив човек. Но се иска малко действие от негова страна.

вярно - разводът е много тежък момент. не искам да го коментирам. нито познавам човека, за да знам кое как изживява.
но аз от моя лош опит научих едно: че е хубаво от време на време на време човек да се поспре за малко, да остане насаме със себе си и да погледне от своята камбанария.
моят въпрос в случая е - през последната година колко пъти този мъж ти е показал с действията си, че държи на теб?
и не си длъжна да ми отговаряш. отговори честно на себе си. тогава ще си отговориш и на другите въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И той понеже е от типа - никой да не каже, че той е лош - иска да угоди на родителите си.

Знаеш ли, този тип мъж е до мен 18 години и няма подобрение, а само влошаване. Много чаровен и превъзходен когато е на неговото и напълно непознат когато няма свидетели и си против нещо си...

Ако питаш него - той ще каже, че всяко негово обаждане показва, че държи на мен - т.е. - всеки ден ми показва. На всичкото отгоре и се виждаме всеки ден. Какво повече бих могла да искам ???

питам теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво искам. Искам категоричност от негова страна. Искам да е по-открит. Искам да мога да разчитам на него. Искам да можем да правим планове и да не получавам отговори " Ще видим, може би...ако нещо друго не ми попречи..." Искам партньор.
Може би много по-добре бих се чувствала във връзка, която е предимно делова, а не толкова любовна.

Направо избухнах, но махам всичко, защото:

"Много пъти го молех да ме запознае със сина си, но той ми отговаряше, че на него са му говорени много лоши неща за мен и затова по-добре да си мисли, че не съществувам."
По-надолу чета:
"Много добре възприема приятеля на майка си, много добре възприема и мен."

От това решавам, че детето те познава, а проблемът е, че ти държиш да знае точно и буквалистично, че не си коя да е, а именно жената, с която тати прави секс. Ако съм включила погрешно, обясни.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бeзcъннa на 08.05.07 00:35.

Както споменах, бившата му жена много пъти публично му е изневерявала. В последните 3 години преди познанството ни тя беше с друг. Но тй беше търпял това цели 10 години - без да я напусне, без да и изневери. И когато се появих аз - тя полудя - все пак живееше на негова издръжка, без да работи нищо. Започна да му прави циркове - че се нагълтала с хапчета, звънеше му по телефона и го заплашваше, че ще набие детето ако той не отиде при нея, ичи - че са приели детето в болница и той хукваше - а това се оказваше лъжа...Много добре намери слабото му място - детето. Започна да му говори, че баща му си е намерил някаква мръсница, заради която ще го зареже, че си родят друго дете и няма да го погледне... И той затова - детето знаеше от майка си за мен, но бащата се страхуваше да ме запознае. Така 2 години. Както споменах - той изкарва достатъчно време с малкия. Всеки ден. От 1 година вече се познаваме - ходим на излети заедно, гледаме ТВ - но се държим само като приятели. А майката си заживя с нейния приятел . Тримата ходиха заедно на море. Знам, че детето се чувства добре. И с мен се държи добре. А аз наистина го харесвам. Все пак в него виждам малко копие на баща му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите