|
Здравейте !
Моля за вашето мнение - ужасно съм объркана. От 3 години имам връзка - много силна и страстна любов. Той живееше отделно от съпругата си - тя си имаше друга връзка. Обясних му, че искам съвместно съжителство, деца...Не ми обеща , но не ми и отказа. Поведението му показваше, че по-скоро го иска. Но - ужасно много се страхува как ще реагира синът му - тогава на 9г. И аз понеже бях много влюбена, оставих се той да води връзката. А той я задвижи със скоростта на костенурка. Много дълго изобщо не ме допускаше дори на улицата, на която живее - да не ме видят съседите. След повече от 1 година връзка, аз стъпих в неговия апартамент. Искаше да ходя по тъмно, да крия колата си... - да не я виждат. Много пъти го молех да ме запознае със сина си, но той ми отговаряше, че на него са му говорени много лоши неща за мен и затова по-добре да си мисли, че не съществувам. Според мен това беше много глупаво - детето ме усещаше, знаеше че ме има. А аз не можех да му се покажа , да ме види, че не съм черен дявол. И така ни конфронтира изкуствено - когато беше с него не можеше да е с мен и обратно. Затваряше ми телефона , когато го търсех, а той беше с детето. В същото време ми се обясняваше в голяма любов. И аз се примирявах в повечето време. На моменти избухвах - не ми издържаха нервите - а той ме обвиняваше, че съм нестабилна. Започнаха развод - по взаимно съгласие, който проточиха 1 година. Мои приатели се разведоха за 1 месец, а аз в тази 1 година агонизирах - ще се разведе ли, нарочно ли се бави, какво цели... И колкото повече той бавеше, толкова по-често аз избухвах. Както и да е - все пак се разведе и на документ. Преди около година ме запозна с детето - според мен то знае всичко и разбира абсолютно всичко. Но пред него той ме представя като само приятелка. Гледам го как се грижи за това дете и ми става мъчно, че не пожелава и наше такова. А времето си минава, аз съм на 30. Искам да има някакво развитие връзката ни. Поне да живеем заедно. Казал ми е, че когато детето не е при него, мога спя там. Когато е при него - да си ходя вкъщи. И такъв начин на живот той нарича " живеем заедно". Снощи не издържах и пак избухнах. Имам добра професия, добри доходи, живея сама. Искам от него партнъорство и съвместност. Искам да имаме допирни точки, общи неща...А той пак ме обвини, че съм нестабилна. Моля ви, кажете ми - аз ли греша или най-добре да си спасявам живота и да престана да търпя това пренебрежение ?
|
Ходя а разведен мъж - моля за съвет
